Пряк положителен ефект за износа на България от ТПТИ очакват икономисти

Премахването на митата в търговията между САЩ и ЕС ще донесе преки положителни ефекти за българските износители. Това заявиха анализатори от Института за пазарна икономика (ИПИ) на пресконференция за преговорите по Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции (ТПТИ/TTIP).

Според Петър Ганев, старши икономист в Института, преговорите по споразумението няма да приключат тази година, а следващата ще бъдат забавени заради президентските избори в САЩ.

Очакваните ползи за ЕС са 119 млрд. евро годишно, а за САЩ – около 95 млрд. евро годишно, според изследване на Еврокомисията, заяви Десислава Николова – главен икономист в ИПИ. Ползите се измерват чрез добавения БВП за всяка от двете големи икономики. „Ако тези ползи се пренесат на ниво разполагаем доход на домакинствата, оценките на ЕК са за допълнителни 545 евро за домакинствата в Европа и 645 евро за домакинствата в САЩ. Също така се очаква общият износ да нарасне с 6% за Европа и 8% за САЩ“, заяви Николова. 

Икономистът посочи, че друго изследване на германска фондация разглежда два сценария – при единия има частична либерализация с премахнати мита – тогава се очаква доходът на човек от населението да нараства с незначителните 0,27% през следващите години, а в България – с 0,23%. При втория сценарий със значителна либерализация – отпадане на тарифни и нетарифни бариери, се очаква растеж на доходите на европейците с близо 5% на човек, а в България – с 4,83%.

Има и критични изследвания към бъдещото споразумение – според австрийска фондация ползите от ТПТИ се надценяват, социалните разходи могат да са значителни, а негативните ефекти се омаловажават, посочи Десислава Николова. Специално за България не са правени академични изследвания, затова за споразумението се коментира, че САЩ ще залеят Европа с ГМО, в у нас ще се добива шистов газ, само големите корпорации ще спечелят, а стандартите за качество на храните и опазване на околната среда ще бъдат намалени, заяви тя.

Десислава Николова заяви, че в ИПИ са направили собствен анализ и оценка какъв би бил ефектът от освобождаването на търговията.

„В Европа и у нас е разпространен митът, че от свободната търговия биха спечелили само големите корпорации. Но виждаме, че в търговията между България и САЩ и между Европа и САЩ участват и големи, и малки компании. Малките, особено в България, имат значителна роля“, каза тя.

88% от всички износители от ЕС към САЩ са малки и средни предприятия (МСП) и те допринасят за 28% от стойността на износа от Европа към Америка, каза икономистът, като пак се позова на данни на ЕК. „За България 87% от всички износители за САЩ са МСП и те генерират 40% от износа ни“, допълни тя. 

„САЩ са 19-ият най-голям износен пазар за нас и девети най-значим за страните извън ЕС. Между 2009 и 2013 г. износът за САЩ бележи средногодишен ръст от около 15%. Изнасяме основно машини – компютърни части, електрическо и електронно оборудване, нефтени масла, непреработен тютюн, изкуствени торове, мед и медни изделия, профили и ламарини, столове, чорапи, инструменти, билки, сирене, маслодайни и слънчогледови семена“, каза икономистът. При повечето продукти износът расте, с изключение на тютюна и нефтените масла, където се отчита спад.

Анализаторите са разгледали митата при вноса на български продукти в САЩ. Десислава Николова коментира, че съществена част от износа на България се облага там с двуцифрени мита, например 45% за непреработения тютюн. Около 50% от общия ни експорт за САЩ е с нулево мито – машини, електрическо и медицинско оборудване, торове, мебели и др. Високи са митата за тютюн, сирене, чорапи, фураж и др.

„Изводът е, че премахването на митата между САЩ и страните от ЕС ще донесе преки положителни ефекти за износа на България и това ще е особено осезаемо за тези 40% от експорта, при който митата са високи“, каза Николова. Според нея тези данни опровергават митовете, че от освобождаването на търговията ще спечелят само големите корпорации, че митата във взаимната търговия са относително ниски и тяхното премахване не би имало особен ефект, и твърдението, че България изнася стоки с ниска добавена стойност, а внася такива с висока добавена стойност.

Близо три четвърти от стоките, които изнасяме за САЩ, са висококонкурентни, допълни икономистът. „Всички ненокурентни продукти, които изнасяме за САЩ, се радват на нулево мито. При непреработения тютюн случаят е обратен – много високо мито от 45%, но висока конкурентоспособност. Затова липсата на облагане ще улесни износа на по-нискоконкурентни продукти“, допълни Николова.

Освен прекия износ на стоки от България за САЩ, при анализа на ефектите от ТПТИ от ИПИ са отчели и непреките ефекти по линия на т.нар. вериги на предлагането. При тях български фирми доставят материали и компоненти за големи европейски производители. Те пък продават крайните продукти и на американския пазар, което е непряк износ от България за САЩ.

Според анализа на Института непрекият износ на стоки от България за САЩ възлиза на около 200 млн. долара. Ако тази сума се добави към стойността на прекия износ на стоки от България за САЩ, който за 2013 г. е около 400 млн. долара, то целият износ на стоки от България за САЩ достига около 600 млн. долара. Към износа на стоки трябва да се добави и износът на услуги за около 300 млн. долара. Така целият експорт на България към САЩ достига около 900 млн. долара.

Износът на услуги от България за САЩ расте – основно разработката на софтуер  бележи истински бум между 2009 и 2013 г. Тук се включват пътуванията и други бизнес услуги – аутсорсинг. Пред услугите обаче има нетарифни ограничения. Затова те са част от преговорите по ТПТИ. Според Николова облекчените условия за износ на услуги от ЕС към САЩ ще открият възможности за износ и на други услуги, който в момента не се осъществява заради високите нетарифни бариери.