България е в топ три на Европейския съюз (ЕС) по дял на хората, които могат да работят, но не търсят работа по различни причини, сочат данните на европейската статистическа служба Евростат.
Неактивната работна сила се определя от Евростат като „потенциална допълнителна работна сила“. Делът ѝ в България достига 7,6% през 2014 г. при средно за ЕС 4,8%. Лидер е Италия с 13,6%, следвана от Хърватия с 9,6%.
Общо 257 хил. души у нас могат да работят, но не го правят, според Евростат. От тях 25 хил. си търсят работа, но не могат да започнат незабавно, а в някакъв бъдещ период от време (например студенти, които си търсят работа за след завършването). Останалите 232 хил. души нито работят, нито си търсят работа.
И докато в другите държави от ЕС, независимо от дела на „потенциалната допълнителна работна сила“, жените преобладават в тази група, в България е точно обратното. Делът на жените, които не работят и не си търсят работа или си търсят работа в бъдещ период от време, е 46%. Останалите 54% са мъже.
Общо в ЕС неактивни на пазара на труда през 2014 г. са 11,6 млн. души във възрастовата група 15-74 години. От тях почти 9,5 млн. души изобщо не си търсят работа, а почти 2,2 млн. души търсят работа в бъдещ период от време. Почти 60% от тази група са жени.
Същевременно от почасово заетите у нас само 2,6% (34 хил. души) биха работили на пълен работен ден спрямо средно 20,3% за целия блок. Жените обаче са преобладаващата група, подобно и на почасово заетите в ЕС, които търсят нормална заетост.
Общо 44,1 млн. души са работели почасово в ЕС през миналата година. От тях 9,8 млн. души заявяват, че искат и са готови да работят повече.
Най-много са заетите почасово в Гърция, които имат желание за работа на пълен работен ден (72,1% от работещите почасово). Следват Кипър и Испания със съответно 65,9% и 57,3%. Най-нисък е делът им Холандия – само 4%.