Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) е започнала разследване срещу услугата за споделено пътуване Uber.
Повод за докладната записка във ведомството е постъпило в комисията писмо от Столична община с приложена към него информация за въвеждане на услугата „UberX“, представляваща алтернатива на стандартния градски транспорт и таксиметров превоз на пътници.
Общината е на мнение, че сигурността при плащанията, които се извършват не в брой, а през приложението, представлява проблем, независимо от твърденията на фирмата, че услугата е изключително сигурна.
Според общината сега действащите закони не позволяват предлагането на услугата превоз на пътници срещу заплащане без нужните регистрации за това. Ето защо юристите ѝ искат КЗК да даде становище дали предлагането на такъв вид услуга не създава предпоставки за нелоялна конкуренция.
В интервю за Investor.bg преди месец директорът на Uber за Централна и Източна Европа Патрик Щуденер заяви, че и в България, както навсякъде по света, компанията среща съпротива.
В писмото си до комисията от Uber Technologies Inc и Uber B.V. Nederlands отговарят, че Uber B.V. е компания със седалище в Холандия, която притежава лиценз за предоставяне и използване на софтуерно приложение/платформа за смартфони (iOS, Android и Blackberry) в България.
Услугата UberХ се предлага в България от 9 декември 2014 г. и е достъпна чрез мобилното приложение на Uber. Тя представлява платформа за предоставяне на социална мобилност. Чрез платформата на Uber физически лица – пътници могат да правят заявки за споделяне на превоз в рамките на населено място при ниски разходи. От друга страна, тя позволява на шофьорите да установят контакт и да се съгласят да споделят и да си поделят част от разходите за използване на личните си автомобили за целите на споделеното пътуване.
Холандското дружество е предоставило на Rasier Opеrtions B.V. лиценз за използване на приложението и предоставяне на услуги чрез него на други лица. Ето защо Rasier Opеrtions B.V. е дружеството, което на територията на страната предоставя на шофьорите достъп до мобилното приложение на Uber, за което начислява такса и влиза в договорни отношения с шофьорите на моторни превозни средства за предоставяне на услугата.
Oт Uber са категорични, че нито Rasier, нито Uber B.V. предоставят транспортни услуги. Компаниите не наемали и трети лица да извършват транспортни услуги от името на двете фирми и не притежавали или отдавали под наем моторни превозни средства.
За да се абонират за приложението Uber, шофьорите сключват договор за предоставяне на транспортни услуги с Rasier, въз основа на който те получават правото да ползват приложението и имат възможност да се свържат и да приемат (по собствена преценка) заявки от пътуващите лица с цел да изпълнят транспортни услуги по заявка на такива лица от свое име. В този смисъл според Uber изпълнението на услугата UberX в България предполага няколко отделни договорни отношения от страна на Uber: между Uber B.V. и пътуващите лица за използването на мобилно приложение Uber и между Rasier и шофьорите за достъп до мобилно приложение Uber.
Заплащането на услугата се извършва безкасово чрез дебитни/ кредитни карти. Тези преводни нареждания се администрират за и от името на шофьора от трето лице - платежна институция.
От своя страна Rasier селектира шофьорите, които ще използват платформата, като им поставя изисквания към предоставянето на услугите с техни собствени превозни средства, използвайки UberX, както по отношение на автомобила (брой места и врати, произведен след 2005 г., изряден технически преглед и др.), така и по отношение на водача (минимална възраст 21 години, валидна шофьорска книжка, документ за самоличност, свидетелство за съдимост и др.).
В становище от ИА „Автомобилна администрация“ се посочва, че превозът, предлаган чрез платформата UberX, се доближава до голяма степен до таксиметровия превоз на пътници, като в същността си на практика е идентичен с таксиметровия превоз на пътници срещу заплащане. Независимо от идентичността на услугата таксиметров превоз на пътници и услугата, осъществявана чрез платформата Uber X, последната се извършва, без да се спазват изискванията на действащото българско законодателство, касаещи този вид превоз, от страна на предлагащите я дружества, поясняват от агенцията.
Ето защо според КЗК възникват съмнения за наличие на евентуално извършени нарушения на Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК) и по-специално на „Забрана за нелоялна конкуренция“. Затова и комисията решава да образува производство за проучване на евентуално извършено нарушение от страна на Uber B.V и Rasier Opеrtions B.V.
В социалните мрежи пък се организира своеобразен контрапротест в защита на Uber, който да съвпадне по време с протеста на таксиджиите. Организаторите защитават свободния избор на българските граждани сами да решат как да се придвижват.
На това становище е и IT специалистът Христо Ласков, който в ефира на Bulgaria on Air коментира, че таксиметровите шофьори в България не трябва да се "борят" срещу мобилното приложение за споделено пътуване Uber, а трябва да предложат по-добра услуга от него, за да си "върнат клиентите".
Преди около месец и транспортният министър Ивайло Московски също критикува открито компанията. Според него услугата на Uber не отговаря на българските закони. Коментарът му бе във връзка с информацията, че НАП, МВР, службите, ДАИ и Министерството на транспорта организират съвместна акция срещу компанията.
В Европа, където Uber предлага широка гама от възможности за транспорт – от професионални лимузини до неформални възможности за споделяне на автомобили, компанията е атакувана от съдебни разпореждания в Белгия, Франция, Германия, Холандия и Испания. Според властите в тези страни компанията е нарушила правилата за лицензиране на таксиметрови услуги.
Стартъпът си има неприятности и във Великобритания. В Лондон например се проведе масов протест на черните таксита заради конкуренцията на колите на компанията. Uber търпи и критики, че не отговаря на данъчните режими на Острова. През юни 2014 г. възлови улици и кръстовища в Лондон, Берлин, Париж и Мадрид бяха блокирани от недоволни от услугата таксиметрови водачи. В протестите тогава се включиха над 30 000 шофьори на таксита и лимузини.