Главният прокурор Сотир Цацаров е заявил пред премиера Бойко Борисов, че намеса на държавни органи в частно-правни отношения може да създаде опасни прецеденти в развитието на нормалния граждански оборот.
Цацаров е обсъдил с Борисов измененията в ГПК, като е изтъкнал, че предлаганите норми възстановяват правомощията на прокурорските органи, ограничени със законови промени от 1998 г.
„Въвеждането отново на такива разпоредби не може да бъде оценено положително. Проблемът не е в това, дали прокуратурата има необходимите „капацитет и интегритет” да упражнява такива права. Такива доводи принизяват ефекта от подобен закон до нивото на обикновения политически популизъм“, смята Цацаров.
В петък с гласовете на ГЕРБ, ПФ, БСП, ДПС и АБВ беше приета на първо четене поправката в ГПК, с която се оправомощава прокуратурата да атакува пред съда всеки акт, "засягащ имуществени права и законни интереси на държавата, общините или на граждани, ползващи се от особена закрила на закона, макар и да не е участвал в производството, в което актът е постановен".
Внесените законодателни промени бяха предизвикани от кризата с КТБ. Сред предложенията е възможността прокуратурата да е самостоятелна страна, когато се защитава държавният или общински интерес, и да се обжалват вече постановени актове.
Цацаров припомня, че действащият ГПК предвижда принципното положение държавата да се представлява от министъра на финансите, а по дела, които се отнасят за недвижими имоти, държавна собственост - от министъра на регионалното развитие и благоустройството.
Конкретният повод - сделките „за едно евро”, не може да обоснове сам по себе си предлаганите изменения, смята Цацаров.
Независимо от оттеглянето на законопроекта за допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, поради направените изявления за такива промени в Закона за съдебната власт, главният прокурор коментира и възможността да спира финансови операции или сделки за срок до 48 часа. Такова законодателно решение, според него, е крайно неприемливо. Логично е министърът на финансите да разполага с такива правомощия при защита на интересите на държавата и то в изключителни случаи.
Както стана ясно, мнозинството обмисля редакция на първоначалната си идея главният прокурор да спира за 48 часа сделки на бизнеса. Промяната беше внесена в парламента, след като банкерът Цветан Василев продаде шест дружества на консорциума LIC33 за 1 евро.
В петък обаче поправката изненадващо беше оттеглена и не бе гласувана въпреки първоначалната готовност за това. Днес зам.-председателят на ГЕРБ Цветан Цветанов обяви, че тя ще бъде прецизирана между първо и второ четене и е възможно правомощието по спирането на бизнес сделки да бъде дадено на финансовия министър, а не на главния прокурор.
От прокуратурата съобщават, че премиерът Бойко Борисов е споделил напълно аргументите на главния прокурор и се е ангажирал да запознае с тях парламентарната група на ГЕРБ. Борисов се е съгласил, че връщането към законодателни решения, отменени преди години, е спорно и трябва да се търси друг подход, свързан с правата на министъра на финансите като представител на държавата.
Прокуратурата не бива да получава прекалено големи правомощия за намеса в граждански дела, а да заработи ефективно по наказателните. Това мнение изрази министърът на правосъдието Христо Иванов пред БНР в коментар на законопроекта, внесен през миналата седмица от ГЕРБ.
Министърът заяви, че не смята, че има опит да бъде бламирана съдебната реформа от страна на ГЕРБ, а по-скоро е било недооценено как ще прозвучи това.
Иванов смята обаче, че на централните политически въпроси на реформата не може да бъде отговорено без промени в Конституцията.
А централният политически въпрос на съдебната реформа е един - как да имаме прокуратура, която е ефективна, която е фокусирана наистина върху наказателното производство, и как тя да бъде достатъчно имунизирана от изкушения да се включва по един или друг начин в политическия живот и разпределението на властовия ресурс в страната, изтъкна министърът.
Иванов подчерта, че трябва да се придвижим "колкото се може по-далеч" от прокуратурата, която е безконтролна, която има свръхправомощия да се меси в гражданския оборот.
Според министъра е необходимо също прокуратурата да носи отговорност за несправянето с важните дела.
"Време е да си отговорим на въпроса кой ще носи отговорност за несправянето с тези казуси, включително по законодателен път. Министерският съвет се ангажира много повече да погледне в очите този въпрос, в рамките на своите правомощия. Съдебната реформа може да бъде завършена само с промени в Конституцията, но за момента политическа воля за такива промени липсва", посочи министърът на правосъдието.
По думите му по отношение на съдебната система няма невинни. "Нито в ръководството на съдебната власт, нито в парламента, така че въпросът е все пак да стигнем до някакъв резултат. Очевидно няма политическа воля да се повдигне темата за промени в Конституцията по достатъчно сериозен начин, но и има доста неща, които могат да се направят на законодателно ниво. Нека да ги свършим тях и вече ще видим оттам нататък как продължаваме", допълни той.
Въпреки всичко, което се изприказва по отношение на стратегията за съдебна реформа, Христо Иванова смята, че тя е достатъчно конкретна, че да позволява на депутатите в очертаните от нея рамки да предлагат конкретни алтернативи. Самият факт, че ние виждаме два законопроекта, които са толкова сходни, показва, че стратегията очертава достатъчно ясно едно поле, смята той.
03:48 | 12.09.22 г.