Парламентът прие на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, свързан с разширяване правомощията на прокуратурата.
Според доклада на правната комисия със законопроекта се цели да се даде възможност на прокурора да предявява искове и да бъде страна в гражданското съдопроизводство за защита на интересите на държавата, общините или на граждани, ползващи се от особената закрила на закона.
Разширяването на правомощията на прокуратурата предизвика разнобой в управляващата коалиция, пише Dnes.bg.
Реформаторският блок не само, че се обяви против предложението, но дори обвини партньорите си от мнозинството, че връщат в правния мир "сталинистки метод".
Въпреки това с гласовете на ГЕРБ, ПФ, БСП, ДПС и АБВ беше приета на първо четене поправката в ГПК, с която се оправомощава прокуратурата да атакува пред съда всеки акт, "засягащ имуществени права и законни интереси на държавата, общините или на граждани, ползващи се от особена закрила на закона, макар и да не е участвал в производството, в което актът е постановен".
Внесените законодателни промени бяха предизвикани от кризата с КТБ. Сред предложенията е възможността прокуратурата да е самостоятелна страна, когато се защитава държавният или общински интерес, и да се обжалват вече постановени актове.
Янаки Стоилов от БСП припомни, че прокуратурата имаше това правомощие до края на 1997 г. "Точно преди Коледа на същата година тогавашното дясно мнозинство в парламента отмени това правомощие на прокуратурата и това беше направено неслучайно, а в навечерието на голямата приватизация. Днес, когато имаме печалната равносметка от прехода и загубените милиарди в резултат на приватизацията, се предлага възстановяване на това правомощие, предлага се добре, но много късно и с много малък ефект, а загубите са налице“, коментира той.
Петър Славов от Реформаторския блок обаче беше категоричен, че се възстановяват правомощия на прокуратурата от комунистическия режим, които дори са били определяни като "сталинистки метод“.
"Това правомощие го е имало 106 години и не е сталинско“, опонира му Данаил Кирилов от ГЕРБ.
Според реформатора Радан Кънев прокуратурата няма капацитет да се справи с новата задача. „Има ситуации, в които подобно пожарно законодателство се налага и вече няколко пъти предимно свързани с КТБ приехме такива промени, но сега е напълно недопустимо да се правят, защото засяга безброй казуси с непредвидими последици. Прокуратурата няма капацитет да се намесва във всички административни дела. Практиката сочи, че преди време се мъкнеха едни прокурори, които не бяха прочели нищо от делото и мънкаха нещо там, защото са задължени и съдът изобщо не им обръщаше внимание“, настоя той.
Кънев предупреди, че с новите правомощия ще са нужни нови назначения в обвинението, което ще се отрази негативно на системата.
"Това е правно безумие. Как решихме, че ключовият страж на обществения интерес ще е една институция, която се доказа като провал в защита на обществения интерес. Вместо да реформираме прокуратурата, от което има нужда и да си изпълнява присъщите функции, ние й хвърляме нови функции, които тя няма капацитет да изпълнява“, разкритикува той.
Изненадващо председателят на ПГ на ГЕРБ Цветан Цветанов обяви, че оттегля внесените предложението на депутати от групата за изменения на НПК, според което главният прокурор или негов заместник да може да спира финансови операции или сделка с имущество за срок от 48 часа без съдебна санкция. Мотивът беше, че ще се направят искания за промени в ГПК между първо и второ четене, които ще отразят и поправките в НПК.
10:48 | 12.09.22 г.