Депутатите в търсене на бизнес модела на КТБ

Трябва да се изясни бизнес моделът, по който е управлявана КТБ. Това коментираха депутати от временната парламентарна комисия, която разследва случилото се с банката. На днешното заседание те се опитаха да намерят отговор на въпроса дали надзорът на БНБ е можел да предотврати кризата с КТБ и дали е имало данни за „пирамидалната структура там“, както се изразиха народните представители.

Председателят на комисията Десислава Атанасова заяви, че е получила писмо от адвоката на Цветан Василев, в което се декларира готовност да се отговаря на въпроси на народните представители. Атанасова каза, че може да покани Цветан Василев на заседание на комисията, ако банкерът реши да се върне в България.

Управителят на БНБ Иван Искров разясни за пореден път какви стъпки е предприела централната банка след искането от КТБ за специален надзор. Той заяви, че не се е стигнало до увеличаване на капитала на КТБ или разделянето на банката на добра и лоша заради липсата на консенсус между политиците, причината за което са първоначалните констатации на одиторите.

По повод въпрос от депутати за сделката с компании с участието на Цветан Василев, купени от LIC33, одиторите казаха, са проверявали кредитния портфейл на КТБ, а не конкретни дружества.

Депутатът Йордан Цонев от ДПС коментира, че е важно да се изясни моделът, по който е управлявана КТБ, и защо там не присъстват активите на предприятията, купени от LIC33. По думите му при работата на банката е използвана схемата на „дружества бушони“: едно дружество получава кредит, дава го на друга компания, накрая по думите му „на трети или четвърти ред се появява това, което се представя като инвестиционен процес“.

„Няма как това да присъства в собствеността на банката. БНБ наложи запор върху активите бушони. Затова временната комисия трябва да изясни какъв е бил бизнес моделът. 70% от кредитния портфейл е даван на такива фирми“, каза още депутатът. Според него в случая има „типична финансова пирамида“, затова са необходими промени в законодателството.

Цонев попита дали лихвите по кредитите от компаниите бушони са плащани от икономическа дейност, или с нови кредити. „При втория вариант имаме типична финансова пирамида, застрашаваща финансовата стабилност на страната“, смята той.

На въпроси на депутати квесторът Станислав Лютов разясни, че никой не е правил статистика каква част от лихвите и главниците са върнати чрез рефинансиране. „Масовият случай е кредитите да са добри, чрез постоянно осигуряване на рефинансиране. Имало е случаи 24 – 25 пъти да се предоговаря един кредит“, обясни той. Така ставало ясно защо при влизането на одиторите в банката е нямало лоши кредити.

Нели Кордовска, която изпълнява длъжността на подуправител на управление „Банков надзор“, разясни какви данни пращат банките в Кредитния регистър, управляван от БНБ. През целия период 2009 – 2014 КТБ е докладвала почти изцяло редовен кредитен портфейл, обясни тя.

Йордан Цонев попита дали от тези данни е можело да се предположи по какъв модел функционира банката.

Според Румен Симеонов, бивш подуправител на БНБ, двата масива, в които банките докладват кредитите, не могат да дадат представа нито за финансовото състояние на кредитираните дружества, нито за източниците за погасяване на заемите. Оценката дали да бъде разрешен един кредит е отговорност на управлението на банката, припомни той. „По отношение на пирамидите не знам в световната история някоя пирамида да е била предотвратена“, допълни Симеонов.

Като цяло народните представители не останаха удовлетворени от отговорите на Иван Искров и представителите на БНБ. Снежана Дукова от ГЕРБ обвини банкерите, че са „проспали“ случилото в КТБ.

Според Румен Гечев от БСП процесите в банката са били видими и от официалната информация е можело да се направи изводът за свръхконцентрираност на кредитните експозиции, че кредитополучателите са свързани лица на един и същ адрес, че заемите не са били ползвани от получателите, а са преотстъпвани и ползвани за покупка на други фирми.

„Или банковият надзор е бил излъган от финансовата пирамида, или са си затваряли очите за това, което става там“, каза Гечев. Той попита какво е правил надзорът пет години, при положение че на третия ден от влизането в банката одиторите са установили скандални практики.

Той припомни, че Комисията за надзор на публичните одитори е разгледала отнемането на лиценза на KPMG, но за целта не са събрани необходимите гласове. Гечев попита Искров какви указания е дал УС на БНБ на представителя си в тази комисия. Управителят на Централната банка отговори, че Комисията е независим орган, избран от НС.

Тъй като Искров многократно прехвърляше въпросите за надзора към колегите си, депутатът Владислав Николов го обвини в липса на професионализъм. „Вие въртите, сучете и нищо не казвате“, обърна се той и към останалите присъстващи представители на централната банка.

„Целият свят разбра, че са ставали нередни неща, вие не сте разбрали за пет години и не сте си свършили работата“, каза Гечев на представителите на БНБ.

Депутатите попитаха дали 30 души са достатъчни за проверките, а Румен Симеонов разясни, че дизайнът на банковия надзор е направен по европейски модел. Броят на хората в тази дирекция зависи от дълбочината и възложените задачи. „Ако се възложат задачи от рода на трите одиторски компании, очевидно персоналът трябва да бъде многократно по-голям“, каза той.

Анализът как функционира банковият надзор в БНБ от експерти на МВФ е към приключване и се очаква утре да има вътрешна презентация на техните констатации, коментира пред депутатите Нели Кордовска.

По обвиненията на депутатите тя отговори: „В банковия надзор си даваме сметка, че сигурно има някакви пропуски и слабости в нашата работа. Започнахме вътрешен анализ по оценка на наръчниците, които уреждат нашите функции и задължения. Още през юли беше иницииран диалог с МВФ и Световната банка. С тях беше договорено стартиране на оценка за банковия надзор и такава проверка е започнала на място преди две седмици. В момента екипът е към приключване на своя анализ и оценка“. Тя декларира, че специалистите по надзора ще си извлекат съответните поуки.

Според Румен Симеонов не е налице необходимото сътрудничество между различни органи, когато става дума за финансови престъпления. Взаимоотношението между банковия надзор и финансовото разузнаване ставало по протокол за сътрудничество, но процесът бил еднопосочен – само банката дава информация.

Темата за КТБ може да следите тук

Свързани компании: