Регулаторните органи трябва да отговорят каква е връзката между бизнеса на КТБ, кредитите, които е предоставяла, и какъв е небанковият бизнес на Цветан Василев. Това каза пред Нова телевизия бившият председател на Сметната палата проф. Валери Димитров по повод новината, че компанията LIC33 придобива дялове в БТК, НУРТС и "Фърст Диджитъл", "Дунарит", "Авионамс" и ГАРБ.
"Аз бих поставил въпроса какъв е банковият и небанковият бизнес на Цветан Василев. Това, което става ясно, е, че няма ясна граница между тях. Поставя се въпросът с чии пари е придобил дяловото участие във всички тези дружества. Не е ли станало това с пари на вложителите в КТБ?“, попита Валери Димитров.
„Става дума за една крупна финансова измама, организирана от Василев, като са присвоявани пари на банката, за да може той да придобива активи”, на мнение е експертът. Той настоя, след като банката е в несъстоятелност, да се изясни връзката между предоставяните кредити и небанковия бизнес на Цветан Василев. По думите му отговорът на всички тези въпроси трябва да бъде даден от регулаторните органи, органите за финансово разузнаване и институциите, които контролират банковия бизнес.
Новина в случая е свързаността, която до момента се отричаше, допълни той.
Бившият директор на Националната разузнавателна служба Димо Гяуров заяви: „На всички беше ясно, че е имало свързаност. Ако тя беше изяснена, можеше да бъдат предприети съответните законови стъпки“.
"Не мога да кажа еднозначно има или няма сделка и кой кой е в тези сделки. Това, което е по-страшното е, че държавата не знае какво се случва. Почти една година след случилото се в КТБ продължаваме да не знаем кой кой е в цялата схема и кое предприятие чие е, кой стои зад тези сделки. Нещо, което трябваше да бъде изяснено от ДАНС и БНБ”, смята Гяуров.
Той коментира, че подобен тип сделки, поради редица европейски регулации, би трябвало предварително да бъдат разрешени.
Валери Димитров заяви, че в Закона за кредитните институции има хипотеза за сделки с подставени лица, които могат да увредят дадена банка, но тази хипотеза не е изследвана от регулаторните органи.
„В момента има радикални промени в Закона за банковата несъстоятелност. Сега на ход са институции като ФГВБ и синдиците, които трябва да опитат възстановяването на колкото се може повече активи. Да се намалят загубите, които ще понесат държавата и негарантираните вложители“, заяви Валери Димитров и допълни, че синдиците могат да атакуват редица сделки.
За да стане това, трябва да се установи връзката, допълни Гяуров. „За всички беше ясно, че индиректно са отивали пари в съответните предприятия, но никой не изясни тази фактология“, каза той.
Според Валери Димитров за втори път след 1996-1997 г. има провал на институциите по отношение на банките и е създадена благоприятна среда за умни организатори на финансови измами. Димо Гяуров посочи, че в случая политиците са в дълг на обществото.