Държавата напът да се откаже от придобиване на "Химко"

Чужда собственост на територията на завода „Химко“ - върху топлоцентралата и жп гарата, са причините правителството да не предприеме стъпки за одържавяване на химическото предприятие, обясни по време на парламентарния контрол енергийният министър Теменужка Петкова.

Тя посочи, че тези два обекта са много важни, ако се пристъпи към възобновяване на производството, и на тази база смята за необоснована инвестицията за придобиване на дружеството от страна на държавата.

В отговор на въпрос на депутата от БСП Янаки Стоилов енергийният министър припомни, че правителството на Пламен Орешарски е регистрирало държавното дружество „Енергийна инвестиционна компания“, която трябваше да участва в търговете за продажбата на „Химко“. И на двата търга обаче не се появи нито един кандидат, макар и предишните управляващи да твърдяха, че има инвестиционен интерес към химическия завод.

Идеята беше държавата да закупи предприятието и да възстанови производството.

Предишният енергиен министър Драгомир Стойнев определи цената на първия търг като прекалено висока – 28,5 млн. лева. При втория търг, който се проведе през февруари 2015 година началната цена беше намалена до 22,8 млн. лева, но и тогава не се появиха купувачи.

Един от най-големите кредитори на „Химко“ е „Булгаргаз“ - газовата компания държи около 50% от задълженията на врачанското предприятие или малко над 52 млн. лева.

Проектите, предложени от енергийното министерство, по Плана „Юнкер“ са на обща стойност от 1,41 млрд. евро, стана ясно от отговора на Петкова на въпрос от депутата от БСП – Лява България Красимир Янков.

България е кандидатствала с шест газови проекта (увеличаването на хранилището в Чирен и изграждането на второ газово хранилище, връзките с Гърция, Турция и Сърбия, както и модернизацията на газопреносната ни мрежа). Необходимите инвестиции за тези проекти са 764 млн. евро.

По Плана „Юнкер“ енергийното министерство е подало заявления и за пет елекроенергийни проекта, сред които модернизацията на ПАВЕЦ „Чаира“, както и изграждане на подстанции на електроразпределителната мрежа. Общата стойност на инвестициите за тези проекти е 646 млн. евро.

По време на парламентарния контрол Петкова коментира още и визията на правителството по отношение на разработването на волфрамово находище край Велинград. На въпрос на депутата от „Атака“ Станислав Станилов тя посочи, че ще следи концесията на това находище да се извършва при стриктно спазване на екологичното законодателство.

Волфрамовото находище е второто по големина в Европа. Неговото разработване ще осигури 450 работни места, гарантира концесионерът „Ресурс 1“ АД. Договорът за концесията беше подписан през юни 2009 година за срок от 35 години, припомни още енергийният министър.

Въпреки добрите възможности за отриване на работни места с високо заплащане обаче жителите на Велинград се опасяват от замърсяване на региона, който е известен с минералните си извори, посочи Станилов.