Регламентиране на публичната лобистка дейност предложиха от парламентарната група на „България без цензура“ - Български демократичен център, със своето предложение за Закон за публичност на лобизма, внесен днес в деловодството на Народното събрание.
Текстовете дават определение на лобист и неговата специфична дейност, а именно – лице, което е наето от клиент срещу финансова компенсация за извършването на услуги. Лобистите ще бъдат вписвани в Публичен регистър и при контакт ще бъдат длъжни да се идентифицират с номера си в регистъра, както и от чие име лобират.
Регистърът на лобистите ще бъде воден от самостоятелна дирекция към Сметната палата, предвижда още проектът. Лобистка дейност пък представлява всяко действие, извършвано срещу заплащане в полза на трети лица, но осъществявано с разрешени от закона средства.
Целта на лобистката дейност е влияние върху органите на държавната власт и на местното самоуправление при осъществяване на правомощията им в представяне и защита на интересите на лобиращите, пише още в предложението. Лобистки контакт пък е всяко устно или писмено общуване, включително и по електронен път.
Представителите на синдикални и работодателски организации обаче няма да се смятат за лобисти. Извън обхвата на Закона остава и дейността на организациите с нестопанска цел по проекти, които са получили безвъзмездно финансиране от ЕС, дейността на политическите партии и на представителите на международни организации и медии.
Предложението предвижда забрана на лобизма при актове, издавани по реда на Закона за обществените поръчки, предоставяне на концесия, както и при регистрации и лицензи - по Закона за радиото и телевизията и други нормативни актове.
Лобистката дейност ще бъде ограничена и по отношение на органите на приходната администрация и държавния финансов контрол, съдебната власт, Конституционния съд, Сметната палата и Централната избирателна комисия.
Проектът на БДЦ предвижда още и наказание за извършване на лобистка дейност от лица, които не са вписани в публичния регистър. Тя ще бъде от 2 хил. лева до 20 хил. лева за физически лица и от 20 хил. до 200 хил. лева за юридическите лица.
Вносителите уточняват, че липсата на специфична правна уредба към този момент за дейността по лобизма всъщност създава условия за преплитането ù с корупционни действия и практики. „Застъпничеството и лобизмът в защита на определени интереси е демократична практика, която има своите конституционни основания в правото на всеки гражданин да отправя петиции и предложения до държавните органи“, посочват те в мотивите към законопроекта.
00:29 | 14.09.22 г.