Временният синдик в КТБ не само ще оспорва цесии и прихващания и ще претендира, че всички кредитори ще получат еднакъв процент от масата по несъстоятелност накрая, но ще може да започне и международното разследване, за което настояваме. Това каза пред телевизия Bulgaria On Air зам.-председателят на парламентарната група на Реформаторския блок Мартин Димитров.
Вчера Комисията по бюджет и финанси към Народното събрание прие на второ четене законопроекта за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност, който предвижда създаването на фигурата „временен синдик“ и последващото му назначаване за постоянен. С нормативния акт се дава възможност и лица, притежаващи международен опит в банкови фалити, да съветват или да се включат в работата на временния синдик.
Димитров посочи, че институтът на временния синдик е важен „защото да изчезнат 5 милиарда лева, след което да няма разследване, виновни и наказани и да не се върнат поне част от парите, би означавало, че няма държава“.
Временният синдик може да бъде назначен още другата седмица и да възложи международно разследване веднага.
Димитров коментира, че очаква назначаването на нов шеф на ДАНС, който паралелно да започне и българско разследване по казуса. „Тази история не може и не трябва да приключи така“, каза Димитров. „Протакането на казуса ще бъде убийствено за всички нас, защото хората, които са замесени в КТБ, ще им хареса и ще търсят начин да повторят“, допълни той.
По думите на Димитров международното разследване може да даде списък с голяма част от замесените лица и ако срещу тези хора започне разследване, част от тях могат да допълнят списъка и да кажат кои са другите замесени и след това може да започне работата по връщане на парите. „Ако парите не могат да бъдат върнати по друг начин, към замесените лица може да се действа по реда на закона за отнемане на незаконно придобито имущество", каза Димитров.
„Ако виновните замесени лица не понесат отговорност, те ще ни повторят някъде другаде по подобна схема“, заяви той.
Мартин Димитров препоръча да се попитат хората, които защитават направените цесии и прихващания, дали нямат конфликт на интереси, дали някога са се занимавали с подобно нещо и да обяснят дали наистина вярват, че направените цесии и прихващания действително са законни, както твърдят.
По думите на Димитров с поставянето на КТБ под особен надзор имаме гарантирани депозити, а цесиите позволяват негарантирани депозити да бъдат удовлетворени преди гарантираните, което „противоречи на цялата философия на закона“.
За човек, който търси справедливост, е логично това оспорване на цесиите да бъде подкрепено, освен от хората, които имат личен интерес, каза Димитров.
Той отбеляза и че институтът на временния синдик не се въвежда конкретно за ситуацията с КТБ, а ще важи, ако се случи пак същото. Това законодателство е написано да важи по принцип.
Банковият надзор трябва да бъде проверен от Сметната палата, каза още Димитров и допълни, че е подготвил това искане и чака новия състав на Сметната палата, защото тази проверка ще покаже кой и защо не си е свършил работата.
Димитров каза, че е отправил въпрос към финансовия министър Владислав Горанов и към вицепремиера Томислав Дончев кои са държавните и общински фирми, които са имали депозити в КТБ и кой управленски орган е взел решение депозитите да бъдат точно там и какви са претърпените загуби.
Още видео материали вижте на сайта на Bulgaria On Air
Свързани компании:
20:10 | 12.09.22 г.