В последните години кампаниите около кандидатстване в университетите станаха перманентни. Един от начините да изберете ВУЗ и специалност е да се доверите на рейтинговата система. Тя дава информация както за чисто академичните стандарти, така и за потенциалните възможности за реализация на завършилите, като данните за безработицата и осигурителния доход на абсолвентите за последните 5 г. се вземат директно от Националния осигурителен институт (НОИ).
Четири са професиите, при които безработицата сред завършилите е под 1%, сочи рейтинговата система. На първо място с 0% безработни е военното дело, следвано от медицина с 0,13% безработни, фармация с 0,49 на сто и стоматология с 0,53%, пише в днешния си брой вестник „Стандарт“.
Веднага след тях идва обществено здраве, а интересното е, че следващата, шеста по ред, професия с най-нисък процент безработни е "Театрално и филмово изкуство", където без работа са 1,94%. Следват "Транспорт, корабоплаване и авиация", "Теория на изкуството", а на девето място е физиката. В действителност безработицата сред младите физици е едва 2,04 на сто.
Все пак авторите на рейтинговата система предупреждават, че ниската безработица не означава непременно работа по специалността. Нещо повече - ако се вземат усреднените данни, около половината от младите висшисти са назначени на длъжности, на които не прилагат наученото в университета, а често пъти дори не им е необходима и диплома. Въпреки това безработните висшисти са най-малък процент от безработните като цяло - под 5 на сто.
Най-висок процент хора без работа засега дава специалността "Животновъдство". Цели 7,12% от хората, които са я завършили, не успяват да си намерят работа. На предпоследно място пък са биологическите науки с 6,34%. Трети отзад напред са завършилите "Религия и теология".
Интересно е да се отбележи, че в дъното на класацията се намират и две от най-търсените и масови специалности - "Икономика" и "Администрация и управление".
Те са на 12-то и 11-то място отзад напред с безработни около 4%. В тези две специалности се обучават около 1/3 от всички студенти в България, сочи рейтинговата система. Именно затова в последните години се заговори за държавна поръчка, която да регулира броя на студентите, които действително ще бъдат търсени и държавата да плаща субсидия само за тях. Останалите, които въпреки всичко имат желание да се реализират като икономисти или администратори например, биха могли да учат платено обучение.
Класацията по отношение на приложение на придобитото висше образование, тоест дали действително завършилите работят по специалността си, е доста сходна в челните места с предишната. Отново на първо място са военнослужещите, при които 98,13% работят онова, за което им е плащала държавата. Следват фармацевти, при които процентът е 94,86 на сто, стоматолози и медици. След тях са завършилите "Здравни грижи" и ветеринарите. В дъното на тази класация е туризмът, където по специалността си работят малко над 18%.
10 пък са специалностите, при които стартовата заплата е над 1000 лева. Първи тук отново са военните кадри, следвани от информатиците. С високи доходи са и завършилите "Проучване и добив на полезни изкопаеми", металурзи, медици, математици и хората, които учат политически науки.
11:39 | 07.09.22 г.