Пенсионните фондове и държавата проучват възможности дружествата да инвестират в инфраструктурни проекти. Това стана ясно на дискусия, организирана от Форума за балкански транспорт и инфраструктура.
Вече са проведени две срещи с представители на Българската фондова борса (БФБ) и на пенсионноосигурителните компании, съобщи Лазарина Стоичкова, съветник на министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова.
Има средства, има нужди, въпросът е да намерим най-добрия работещ модел за публично-частно партньорство, коментира Стоичкова.
Тя предупреди обаче, че има опасения, свързани с повишения риск пред инвестиционния климат в страната. Отделно държавата още не е убедена, че и на европейско ниво има добър, реализиран модел на публично-частно партньорство (ПЧП), каза Стоичкова.
Освен риска, друга пречка пред инвестициите в инфраструктурни проекти от страна на пенсионните фондове е липсата на тол система в България. Стоичкова припомни, че наскоро Агенция „Пътна инфраструктура” сключи споразумение със Световната банка за подготовката на анализ и предложения за бизнес модел на тол система.
Главният архитект на София Петър Диков подкрепи инициативата, като посочи, че „България е страната на спящите пари”. Той поясни, че във фондовете и банките е заключен огромен ресурс, който би могъл да бъде включен в действие и да създаде важен за икономиката продукт. Той даде пример и с Хърватска, която е изградила инфраструктурата си без европейско финансиране с помощта на специален фонд за финансиране на транспортната инфраструктура.
Инфраструктурните проекти и пенсионните фондове – практиката по света
Пенсионните фондове от Европейския съюз (ЕС), Северна и Южна Америка и Австралия имат богат опит в инвестирането в инфраструктурни проекти. В Канада например фондовете са вложили над 16 на сто от активите си в различни инфраструктурни проекти, коментира проф. д.ик.н. Бистра Боева.
Канадските пенсионни фондове предпочитат директните инвестиции, като правят собствена оценка на риска, допълни Милен Марков, председател на Комитета по инвестиции и капиталови пазари на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване. Това им осигурява по-добра възможност за контрол върху изпълнението на проектите, както и намалява разходите за осъществяването им.
Според данни, представени от Марков, инвестициите в инфраструктура на австралийските пенсионни фондове достигат около 10 на сто от активите им, но се предпочитат косвените вложения – акции, дялове в специализирани инфраструктурни дружества, активи, които подлежат на приватизация. Това им осигурява по-добра ликвидност на инструментите, посочи той.
В ЕС най-голям опит имат пенсионните дружества във Великобритания, Холандия, Швеция и Дания, като към инфраструктура са насочени 1-3% от активите им и също се предпочитат косвените инвестиции. В Чили делът на тези инвестиции достига 5-8% и те също са косвени.
Тенденцията през последните години е да се увеличава плавно делът на инвестициите на пенсионните фондове по света в инфраструктура за сметка на вложенията им в инструменти с фиксирана доходност, допълни проф. Боева.
Същевременно около 60 на сто от парите на българските пенсионни фондове са затворени в държавни ценни книжа, коментира Иван Нейков, председател на Балканския институт по труда и социалната политика. Под 30 на сто са инвестирани в акции, права и дялове, а под 10% - в банкови депозити.
Пенсионните фондове – борба за по-висока доходност
Темата за разхлабването на ограниченията пред инвестициите на българските пенсионни фондове в преследване на по-висока доходност не е нова. Милен Марков припомни, че през 2005-2006 г. са направени промени в Кодекса за социално осигуряване и на дружествата им е позволено да инвестират в облигации на Българската банка за развитие, предназначени за реализацията на инфраструктурни проекти. Оттогава досега обаче е имало само две такива емисии, каза още той.
Пенсионните дружества са изкупили и няколко емисии облигации на общини, което е още една илюстрация за интереса им към инфраструктурните проекти.
Марков обясни, че според сега действащото законодателство дружествата могат да вложат до 800 млн. лева в инфраструктура. Той подчерта обаче, че има хоризонт от 15-20 години, в които средствата на фондовете ще продължат трайно да нарастват. Ако се направят нужните законодателни промени, този ресурс ще се насочи към инфраструктурните проекти, които по думите му осигуряват прогнозируеми и стабилни парични потоци в дългосрочен хоризонт и не се влияят от колебанията на пазарите.
Марков посочи, че със законодателни промени може да се разреши на пенсионните компании да инвестират в облигации, издадени от концесионери. Те могат да бъдат обикновени корпоративни облигации или пък специални инфраструктурни, каквито се търгуват на капиталовите пазари в други страни. Друга възможност за инвестиции дават специализираните публично търгуеми инфраструктурни фондове.
Особено важно е обаче да се изработи правилна технология за ПЧП, подчерта Бистра Боева.
Нуждите от инвестиции са големи
Според т. нар. Зелена книга на Европейската комисия (ЕК) за предложението за нов съюз на капиталовите пазари до 2030 г. са необходими 1,5 трлн. евро за инвестиции в инфраструктура в ЕС.
В този доклад, както и в Зелената книга за дългосрочното финансиране, се обръща внимание на възможността да се засили ролята на пенсионните фондове в подобни дългосрочни проекти. Инвестициите на пенсионните дружества в инфраструктурни проекти са определени като „търпеливи” инвестиции, подчерта Боева.
ЕК наскоро стартира нов инструмент за инвестиции – т. нар. план „Юнкер”, който предвижда 300 млрд. евро за инфраструктурни проекти. Идеята на фонда обаче е с този ресурс да се привлече и частен капитал за осъществяването на важните инфраструктурни проекти в Европа.
Вицепремиерът и министър на социалната политика Ивайло Калфин изрази скептицизъм, че подобни проекти в България биха могли да гарантират висока доходност.
Потенциалът обаче е голям и не се крие само в магистралните проекти, допълни министърът на транспорта Ивайло Московски. Освен петте европейски транспортни коридора, които минават през страната ни, възможности предоставят и други транспортни съоръжения, включително летища, пристанища и съоръжения по р. Дунав, допълни той.
Още по темата можете да научите от видеото на Bulgaria ON AIR
Още видеа гледайте на сайта на ТВ Bulgaria On Air
преди 9 години Човек, с парите винаги може да бъде злоупотребено, без значение дали са инвестирани в инфраструктурни проекти или не. Просто няма връзка между двете. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Т.е., да опитам да направя резюме: Не може да се каже "да" или "не" на инвестициите на ПФ в инфрастрктура без да се каже как ще бъдат управлявани тези инвестиции. Не може да кажем "да" преди да знаем, че с парите няма да бъде злоупотребено. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Да, така казано звучи логично и аз също се изкушавам да мисля по този начин. Резервите, които имам, са поради досегашния опит на огромни злоупотреби в сферата на публично-частното партньорство. Защото, ако гледаме на ЧПФ като на обществени фондове, то обществените фондове са много уязвими от към източване. А ако гледаме като на частни фондове, то пък може да стане така, че един ден да ни изнудват (с цени). А в най-лошия случай може да се случат и двете - хем източване, хем изнудване. Т.е. това е движение по ръба на скалата, с пропасти и от двете страни и е много трудно да се намери баланс. И в една силно корумпирана и силно неефективна икономическа и политическа среда като тази у нас, съм по-скоро скептик, че това може да стане успешно. В крайна сметка нещата опират до това как ще бъдат управлявани конкретните проекти - ако ще е като Южен Поток - цената да скача двойно и тройно, по-добре да не го правим и да изчакаме докато намерим начин злоупотребите да бъдат сведени до минимум. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Не че аргументите ти не са основателни, но продължавам да не съм съгласен с теб :) Това не е съвсем частен ресурс защото се събира от хората по задължение. Няма нищо лошо тези пари да бъдат инвестирани именно в инфраструктура. Така от една страна, с парите които събират от мен, ще строят инфраструктура за мен, от друга ще наистина ще е доста по-сигурно като бъдеща доходност, отколкото да ги налеят в някакви неизвестни фирми. Отново, фонда не прави печалба за себе си и няма как да се облагодетелстват директно шефовете. Те могат ( и най-вероятно го правят) като инвестират неизгодно парите за собствена облага, НО то не им пречи да го правят и сега. Идеята е добра. Всяка пара която се събира за да се изхарчи целево, е добре похарчена пара. В най-лошия случай поне инфраструктура ще остане, че иначе може и хем пари нема хем нищо отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години ...А въпросът наболява сега защото се очертава тенденция държавните дългове да бъдат с лихва около нулата (или даже отрицателна), което значи липса на доходност и пенсионните фондове увисват. Излиза, че досега им е било лесно - държавата им дава едни готови пари, които събира насила от всички, а те после й дават същите тези пари на заем, с лихвичка. Мнооого удобна схема! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Точно обратното - фондовете не знаят какво да правят с парите които имат (и които стават все повече) и затова натискат държавата да им гарантира приходи от инфраструктура. 60% от парите на фондовете в държавен дълг е пълен провал на модела "частен фонд". Какъв частен фонд е като е дал парите си на държавата - тя да ги управлява и да генерира доходност?! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Чакайте сега, нали тези фондове имат задължително и ДЦК? Ами парите от тези ДЦК нали влизат в бюджета, а той финансира инфраструктурата? Е, да, това става през дефицита на бюджета, а не през скрити дефицити като номера със санирането. Другия вариант е правете фирми, които се търгуват на борсата, нека имат инвестиционен рейтинг и ще се инвестира в тях. Начини има, но желанието не е да се инвестира от фондовете, а да им вземете парите. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Във всички случаи (отново - и с отчитане на досегашния опит с ВЕИ, ТЕЦ-ове и пр.), е недопустимо държавата (т.е. всички останали), да поема някакви гаранции. Примерно за минимален трафик, минимални цени или нещо подобно. Ако (когато) икономиката се свива, ще има свиване и на приходите от тези инвестиции. Това е напълно нормално. Защото ако ще има гарантирани приходи (печалби), то трябва да има за всички. Което е невъзможно и затова не трябва да има за никой. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години ...Малко неточно се изразих - не половината от доходността на ЧПФ е "усвоена" от управите им, а събраните такси (които отиват в управите) са приблизително колкото е доходността (която отива в осигурените). отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Е пак са си частни инвестиции - нали постоянно се повтаря "частни пенсионни фондове, частни пенсионни фондове..." :)). И тук има два момента: Първо, възможно е много голяма част от печалбата да бъде източена от управляващите дружества. Например има данни, че половината от досегашната доходност генерирана от пенсионните фондове (у нас) е "усвоена" от управите им. Да не търся сега, но беше нещо от рода на 600 млн. лева доходност, от които 300 млн. в джоба на управите. Т.е. от едната страна няколкостотин човека (управите) прибират 300 млн., а другите 300 млн. остават за 3 млн. осигурени лица. Но дори и това да бъде донякъде пооправено, то пак остава възможността една част от обществото (пък била тя и пенсионерите) да изнудват останалата част обществото с надути цени. Смятам, че такова нещо принципно не е добре и затова съм по-скоро противник на тази идея. Инфраструктурата по възможност трябва да се прави по системата Not-For-Profit. Което най-вероятно значи с държавно финансиране. отговор Сигнализирай за неуместен коментар