Пенсионните фондове и държавата проучват възможности дружествата да инвестират в инфраструктурни проекти. Това стана ясно на дискусия, организирана от Форума за балкански транспорт и инфраструктура.
Вече са проведени две срещи с представители на Българската фондова борса (БФБ) и на пенсионноосигурителните компании, съобщи Лазарина Стоичкова, съветник на министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова.
Има средства, има нужди, въпросът е да намерим най-добрия работещ модел за публично-частно партньорство, коментира Стоичкова.
Тя предупреди обаче, че има опасения, свързани с повишения риск пред инвестиционния климат в страната. Отделно държавата още не е убедена, че и на европейско ниво има добър, реализиран модел на публично-частно партньорство (ПЧП), каза Стоичкова.
Освен риска, друга пречка пред инвестициите в инфраструктурни проекти от страна на пенсионните фондове е липсата на тол система в България. Стоичкова припомни, че наскоро Агенция „Пътна инфраструктура” сключи споразумение със Световната банка за подготовката на анализ и предложения за бизнес модел на тол система.
Главният архитект на София Петър Диков подкрепи инициативата, като посочи, че „България е страната на спящите пари”. Той поясни, че във фондовете и банките е заключен огромен ресурс, който би могъл да бъде включен в действие и да създаде важен за икономиката продукт. Той даде пример и с Хърватска, която е изградила инфраструктурата си без европейско финансиране с помощта на специален фонд за финансиране на транспортната инфраструктура.
Инфраструктурните проекти и пенсионните фондове – практиката по света
Пенсионните фондове от Европейския съюз (ЕС), Северна и Южна Америка и Австралия имат богат опит в инвестирането в инфраструктурни проекти. В Канада например фондовете са вложили над 16 на сто от активите си в различни инфраструктурни проекти, коментира проф. д.ик.н. Бистра Боева.
Канадските пенсионни фондове предпочитат директните инвестиции, като правят собствена оценка на риска, допълни Милен Марков, председател на Комитета по инвестиции и капиталови пазари на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване. Това им осигурява по-добра възможност за контрол върху изпълнението на проектите, както и намалява разходите за осъществяването им.
Според данни, представени от Марков, инвестициите в инфраструктура на австралийските пенсионни фондове достигат около 10 на сто от активите им, но се предпочитат косвените вложения – акции, дялове в специализирани инфраструктурни дружества, активи, които подлежат на приватизация. Това им осигурява по-добра ликвидност на инструментите, посочи той.
В ЕС най-голям опит имат пенсионните дружества във Великобритания, Холандия, Швеция и Дания, като към инфраструктура са насочени 1-3% от активите им и също се предпочитат косвените инвестиции. В Чили делът на тези инвестиции достига 5-8% и те също са косвени.
Тенденцията през последните години е да се увеличава плавно делът на инвестициите на пенсионните фондове по света в инфраструктура за сметка на вложенията им в инструменти с фиксирана доходност, допълни проф. Боева.
Същевременно около 60 на сто от парите на българските пенсионни фондове са затворени в държавни ценни книжа, коментира Иван Нейков, председател на Балканския институт по труда и социалната политика. Под 30 на сто са инвестирани в акции, права и дялове, а под 10% - в банкови депозити.
Пенсионните фондове – борба за по-висока доходност
Темата за разхлабването на ограниченията пред инвестициите на българските пенсионни фондове в преследване на по-висока доходност не е нова. Милен Марков припомни, че през 2005-2006 г. са направени промени в Кодекса за социално осигуряване и на дружествата им е позволено да инвестират в облигации на Българската банка за развитие, предназначени за реализацията на инфраструктурни проекти. Оттогава досега обаче е имало само две такива емисии, каза още той.
Пенсионните дружества са изкупили и няколко емисии облигации на общини, което е още една илюстрация за интереса им към инфраструктурните проекти.
Марков обясни, че според сега действащото законодателство дружествата могат да вложат до 800 млн. лева в инфраструктура. Той подчерта обаче, че има хоризонт от 15-20 години, в които средствата на фондовете ще продължат трайно да нарастват. Ако се направят нужните законодателни промени, този ресурс ще се насочи към инфраструктурните проекти, които по думите му осигуряват прогнозируеми и стабилни парични потоци в дългосрочен хоризонт и не се влияят от колебанията на пазарите.
Марков посочи, че със законодателни промени може да се разреши на пенсионните компании да инвестират в облигации, издадени от концесионери. Те могат да бъдат обикновени корпоративни облигации или пък специални инфраструктурни, каквито се търгуват на капиталовите пазари в други страни. Друга възможност за инвестиции дават специализираните публично търгуеми инфраструктурни фондове.
Особено важно е обаче да се изработи правилна технология за ПЧП, подчерта Бистра Боева.
Нуждите от инвестиции са големи
Според т. нар. Зелена книга на Европейската комисия (ЕК) за предложението за нов съюз на капиталовите пазари до 2030 г. са необходими 1,5 трлн. евро за инвестиции в инфраструктура в ЕС.
В този доклад, както и в Зелената книга за дългосрочното финансиране, се обръща внимание на възможността да се засили ролята на пенсионните фондове в подобни дългосрочни проекти. Инвестициите на пенсионните дружества в инфраструктурни проекти са определени като „търпеливи” инвестиции, подчерта Боева.
ЕК наскоро стартира нов инструмент за инвестиции – т. нар. план „Юнкер”, който предвижда 300 млрд. евро за инфраструктурни проекти. Идеята на фонда обаче е с този ресурс да се привлече и частен капитал за осъществяването на важните инфраструктурни проекти в Европа.
Вицепремиерът и министър на социалната политика Ивайло Калфин изрази скептицизъм, че подобни проекти в България биха могли да гарантират висока доходност.
Потенциалът обаче е голям и не се крие само в магистралните проекти, допълни министърът на транспорта Ивайло Московски. Освен петте европейски транспортни коридора, които минават през страната ни, възможности предоставят и други транспортни съоръжения, включително летища, пристанища и съоръжения по р. Дунав, допълни той.
Още по темата можете да научите от видеото на Bulgaria ON AIR
Още видеа гледайте на сайта на ТВ Bulgaria On Air
преди 9 години Ох , боже, каква е тази глупост поредна, която се измисля от управляващите. Как ще инвестират в инфраструктура, ами как после ще извадят парите като дойде време да плащат - как ще излязат от инвестицията. И на каква цена. Ще получават ли текущ доход ? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Съгласен съм, че и сега има възможности (това беше като цяло първият ми пост тук)Що се отнася до рентабилността, това е много АМА МНОГО разтегливо понятие. Ако аз днес похарча 10 лева, винаги ще се намери някой, който да каже, че съм ги дал за глупости. Какъвто и проект да се направи, той ще има критици. Кактвто и голям проект да се направи ( не само у нас) е ясно че някой ще се облажи покрай него, просто го приемете като част от цената. не е важно дали е можело да струва 10 или 15 или даже 20% по-малко. Важното е да се направи, да е качествено и да се използва и .. да не струва 10 пъти повече разбирасе отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Прав сте за едно само чрез правилното инвестиране може да пребъде една държава, НО не съм съгласен, по отношение на квалификациите за пътната инфраструктура. Рентабилността на сегашните проекти е спорна, примерно един тунел при кресна няма да вдигне средната скорост, а ще струва бая, което са си направо грешно хвърлени пари. Иначе, както и по рано писах и сега има възможност да се инвестира през ДЦК в пътища, а ако има и компании, които да излязат на борсата и в тях може. За мен сегашната ситуация е доста добра, но държавата я е страх да използва възможностите на борсата, защо е друга тема. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Ей аман от хейтъри, Ами дайте тогава нищо да не се прави за да не се краде и така ще е най-добре. Източване източване ама ей на метро Младост, Люлин, Надежда, Лозенец скоро и до Аерогара. Десетки хиляди го ползват и е удобно, Магистрала до Бургас, магистрала по Струма, да ти е кеф да тръгнеш на море или на ски. Няколко кръстовища на две нива и ето, че София и България стават по-приятно място за живеене, по-малко хора напускат дори някой ден може да започнат да идват, повече хора ползват, повече пари се събират, по-големи пенсии и т.н. Така се става богата държава, като използваш ресурса си за да се развиваш. Бъдещето е именно на такива градове и държави, които успеят да създадат добри условия и да привлекат хората да идат там. а не на такива, които си купуват джипове щото само така може да се придвижваш и си хвърлят *** на улицата, щото иначе няма къде отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години ...А ако някой от тези хора (които са освободени от пенсионни вноски), все пак има излишни пари - има доброволни пенсионни фондове - може да внася там и да се осигурява за пенсия. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години ...И още една идея ми хрумна: Ако (както изглежда) фондовете имат прекалено много пари, с които просто не знаят какво да правят (до степен да ги дават на държавата да ги прахосва), по-добре да се намалят вноските. Това ще остави повече пари в потребителите, което пък ще е добре за икономиката. Намалението може да е примерно само за по-младите, да кажем до 40 годишна възраст - в този период човек има нужда от повече пари и е направо престъпление да вземеш пари от човек, който има нужда от тях за да ги дадеш на някой, който не знае какво да прави с тях. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Да го кажа по друг начин: Когато се появи някой с чувал с пари, по закона за търсенето и предлагането, цените рипат. И конкуренцията никога не е в състояние да ги задържи. Типичен пример - американското (а и не само) здравеопазване - има ли обществен платец с потенциално неограничен ресурс (понеже винаги може да се увеличат вноските и да се съберат повече пари), цените започват да растат неудържимо. И аз друго решение на този проблем, освен платеца да стане и реален изпълнител за услугата, която плаща, просто не виждам. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Все пак, като че ли виждам някакво решение - ПФ да инвестират и в собствени строителни компании (но контролирани изцяло!!!) за да не се налага да разчитат на (или да бъдат изнудвани от) външни такива. Нека да видим ще успеят ли да управляват реални активи или могат да бъдат само рентиери и спекуланти. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години ...И пак казвам, това, че печеливши от изнудването ще са пенсионерите, не е утеха - то си е несправедливо икономическо предимство и си има своите последици. В случая последиците ще са по-малко пари за младите и повече за пенсионерите. Т.е. още един начин за репресия върху младите. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Да, но остава въпроса с изнудването. Сега, ако бъде злоупотребено, просто губим парите. Но ако са вложени в инфраструктура, цената се надува (парите се източват), а после ни се казва - ами такава беше цената, трябва да я платите. Справка - енергетиката. отговор Сигнализирай за неуместен коментар