В България няма почва за създаване на партия като крайнолявата гръцка СИРИЗА, която спечели изборите в страната през януари, смята зам.-председателят на БСП Драгомир Стойнев.
„Прехвърлянето на проблемите от Гърция и Испания у нас е изкуствено и почва за създаване на СИРИЗА няма. Турбуленциите, които преживяха гръцкото и испанското общество, са различни. Може да има много радетели и много бащи на една такава идея, но въпросът е доколко тя ще бъде устойчива в България. Сириза се роди от гръцката реалност – социална, икономическа, историческа, и е призована да решава проблемите на тази реалност. В България реалността е друга”, заяви Стойнев на дискусия по темата „Ролята на държавата в икономиката”, която сблъска вижданията на експерти от Института за нов икономически напредък (ИНИН) и Института за дясна политика (ИДП).
„Не споделяме мнението, че държавата не трябва да се намесва в пазара и като пример ще дам General Motors в САЩ, която отдавна трябваше да е фалирала, един гигант като Alstom във Франция, който беше подпомогнат от правителството на Саркози. Мога да се позова на списъка на 50-те най-големи глобални компании на списание "Times", където през 2004 г. нямаше нито едно държавно предприятие, а през 2011 г. броят им беше вече 11”, подчерта Стойнев, цитиран от организаторите на дебата.
В същото време според него „философията на управление на държавните фирми в България трябва да бъде изцяло променена”. „Ние работим върху нови правила и ще ги предложим за дискусия, включително и парламентарна”, заяви той.
Стойнев изложи и визията за индустриализация на левицата.
Според него реиндустриализацията не е единствено идея на правителството „Орешарски”, а и инициатива на европейско ниво в рамките на формата „Приятели на индустрията”, в който участват над 27 европейски държави.
„Европа подпомогна банките и наля приблизително 500 млрд. евро в банковия сектор като противодействие на кризата, а за индустрията бяха заделени 0 евро. Политиките на Пакта за стабилност и растеж, който вече четири години се изпълнява, е причината Европа да не се развива. Страните-членки на ЕС за тези четири години имат за съжаление почти нулев икономически растеж или в най-добрия случай средно за съюза около 1%”, припомни той.
„Когато говорим за реиндустриализация, ние не говорим за субсидиране на губещи предприятия, а за реализирането на три стълба”, обясни Стойнев. По думите му първият стълб е подобряване на достъпа до финансов ресурс за малките и средни предприятия. Вторият стълб са иновациите чрез Националния иновационен фонд, а третият стълб е човешкият капитал.