Около 600 хиляди души попадат в категорията на работещите бедни - ниско платени работници, на пълно работно време, които получават около или по-малко от 400 лева месечно или са с брутна заплата под 67 на сто от средната за страната - доходи, които не позволяват те да имат достоен жизнен стандарт.
Това стана ясно по време на проведената днес конференцията "Работещи бедни - нови синдикални предизвикателства и политики за излизане от кризата", организирана от КТ "Подкрепа", предаде БТА.
Според официалните данни на Евростат през последните няколко години повече от 21 процента от българите живеят под прага на бедността. По данни на Националния статистически институт делът на работещите бедни, наети на пълно работно време у нас е между 6% и 7%.
„Работещите бедни в България са обективна реалност, чието преодоляване представлява сериозно предизвикателство както за управляващите, така и за социалните партньори”, заявява Олег Чулев, директор на Института за социални, икономически и синдикални изследвания към КТ "Подкрепа".
Средното почасово заплащане на труд за цялата икономика в 28-те страни от ЕС с оценява на 23,70 евро, сочат данните на Евростат. Заплащането в еврозоната е 28,40 евро, изключение от статистиката са парите на работещите в селското стопанство и публичната администрация.
В отделните държави членки на ЕС обаче средните почасови разходи за труд се различават значително. С най-ниски възнаграждения на час е България - 3,70 евро.
Според Тотю Младенов, съветник на преиера по социалните въпроси, е крайно време синдикатите и работодателите да направят всичко възможно да имаме механизъм за определяне на минималната работна заплата в страната.
По думите му държавата ще насърчи социалните партньори да намерят най-доброто решение за правила и механизъм за определяне на минималната заплата. Минималните осигурителни прагове по икономически дейности могат да служат за определяне на минималната часова ставка, каза още той.
По отношение на преодоляването на проблема с работещите бедни, ключов въпрос е квалификацията, смята Младенов.
Лидерът на синдиката Димитър Манолов коментира пред журналисти, че въвеждането на диференцирани минимални работни заплати по сектори е предложение на КТ "Подкрепа" от повече от десет години, затова синдикатът ще одобри и определяне на минималната почасова ставка в зависимост от минималните прагове по икономически дейности. Манолов допълни, че различните минимални заплати обаче трудно ще бъдат приети от администрацията.
Бизнесът дава повече средства за преквалификация от държавата, коментира изпълнителният председател на Българската стопанска камара Божидар Данев. По думите му без икономика ще растат потенциално работещите бедни и докато политическият елит не започне да търси мнението на гражданското общество, ситуацията няма да се промени.
Председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев коментира, че в стремежа да се намалят работещите бедни, се увеличава минималната заплата, а това води до намаляване като цяло на заетостта.
Според КТ "Подкрепа" бедността трябва да бъде борена и чрез мерки за преодоляване на демографския срив. Синдикатът е категорично против отнемане на правото на платен годишен отпуск на майките за периода, в който са били по майчинство.
03:50 | 10.09.22 г.