Прехвърлянето на средства от пенсионни фондове в Националния осигурителен институт (НОИ) едва ли ще реши проблема със системния дефицит в Института, а в същото време може допълнително да влоши финансовото му състояние. Това посочиха на специална пресконференция за рисковете и ефектите от новата пенсионна реформа експертите на Института за пазарна икономика (ИПИ), като припомниха, че само за броени дни правителството е направило фундаментални промени за системата, които не са били дискутирани досега, а в същото време и в двата стълба - държавното осигуряване и пенсионните фондове има проблеми, които от години стоят нерешени.
"Държавното осигуряване е във фактически фалит през последните години, коментира Десислава Николова по време на представянето на оценката на Института за готвените промени в пенсионната система.
Основният „виновник” за тежкото финансово състояние на НОИ е фонд „Пенсии” или т.нар. първи стълб на пенсионната реформа. 57% от разходите за пенсии се покриват с трансфери от бюджета, показват данните на ИПИ. Към момента дефицитът във фонд „Пенсии” доближава 5 млрд. лева, или 60% от разходите, уточни Николова.
Тези разходи не зависят от икономическия цикъл – и при добро развитие на икономиката те са налице, а при спад на икономиката се влошават допълнително, уточни председателят на Съвета на ИПИ Красен Станчев.
В периода 2003 – 2013 година трансферите от бюджета към НОИ растат два пъти и в момента те възлизат на 6% от брутния вътрешен продукт (БВП), като ръстът им изпреварва ръста на икономиката, посочи още Николова.
Тя припомни още, че Сребърният фонд не се управлява активно и в последните години има нулева доходност. В същото време пенсионните фондове имат 11,4% средна доходност за този период. Този коментар беше направен във връзка с предложението прехвърлените от пенсионен фонд лични пенсии да се насочват към Сребърния фонд, за да може да бъде предоставена възможността и за обратно връщане към пенисонен фонд.
Икономистът направи и някои съпоставки между първият и втория стълб, уточнявайки, че те не са взаимно заменяеми, а се допълват.
От една страна, личните пенсии в универсалните пенсионни фондове се наследяват напълно, докато при НОИ също има такава възможност, но пък правата на наследниците са доста ограничени.
Различия има и по отношение на доходността – при пенсионните фондове има минимална доходност, която представлява „гаранция срещу лошото управление на съответния фонд”. Минималната доходност е в размер на 60% от средната доходност, която предостават останалите фондове. Разликата се покрива от резервите на фонда. За сравнение - в НОИ няма доходност и парите там не се управляват активно, допълни още Николова.
Рисковете в първия стълб са основно политически, защото срещу пенсията стоят единствено обещанията на политиците, смятат от ИПИ. Заплаха за първия стълб са още и лошите демографски прогнози за страната ни, както и негативното съотношение между пенсионери и работещи, което се очаква през следващите години.
Има, разбира се, и макроиконочески рискове, свързани основно със състоянието на трудовия пазар, размера на сивата икономика, инфлация и т.н., посочи още икономистът.
Николова беше категорична, че при втория стълб рискът е пазарен и основно по отношение на доходността. Законодателството обаче покрива част от този риск с предвидената минимална доходност. Хиперинфлацията също може да е заплаха за функционирането на втория стълб.
Експертът беше категорична и в това, че че пенсионен фонд не може да фалира, защото е отделно юридическо лице от пенсионното дружество. Активите на фонда не отговарят за дълговете на фалирало пенсионно дружество, а ще бъдат прехвърляни за управление от друго дружество, поясни тя.
Петър Ганев от ИПИ посочи от своя страна, че само в рамките на няколко дни правителството е приело фундаментална промяна в пенсионния модел. Досега подобна идея не е била обсъждана на никакво ниво, допълни още той.
Според него течащите в момента преговори не променят нищо и личните пенсии може да бъдат харчени за общи цели. „Те вече не са лични, а стават солидарни – в НОИ или в Сребърния фонд”.
Той припомни и за решение на Конституционния съд от 2011 година, според което вземането на личните пенсии и превръщането им в солидарни противоречи на Конституцията. Затова според него кабинетът дава право на работещите доброволно да вземат решение за прехвърлянето на средствата от пенсионен фонд в НОИ.
"Сега правителството се опитва да прилъже осигурените да направят волеизявление и сами да се откажат от спестяванията си", предупреди още главният икономист на ИПИ. Според него движението на партидата от частния към Сребърния фонд и обратно означава да се признае загуба - така ще се загуби доходността за времето, в което парите са престояли в Сребърния фонд, както и и вноските, които през този период ще отиват за текущо плащане на пенсии. "Това е фалшив избор, химера и представлява отказ от спестяване", добави Ганев.
Възможно е и да бъдат налагани такси за повторното връщане, защото в този случай клиентът на пенсионния фонд признава своята грешка да прехвърли парите си в НОИ, смята той.
Ганев цитира и данни от проучване на Алфа Рисърч, според което само 3% от българите смятат да прехвърлят средствата си от пенсионен фонд в НОИ. Това са само 1% от средствата по втория стълб и така няма да може да бъде покрит дефицитът в осигурителния институт. В същото време това може да доведе до загуби за НОИ, защото хората ще очакват пълни пенсии от Института.
„Можем да очакваме допълнителни стимули за прехвърляне на лични пенсии към НОИ, съответно към Сребърния фонд”, посочи Ганев. Според него за част от работниците този свободен избор може да се окаже”малко принудителен”, посочвайки, че действието може да бъде задължително за държавни служители или за подписалите колективни трудови договори.
Според Ганев реформата трябва да бъде с друг фокус и да бъдат решени реалните проблеми и в двата стълба, които и Европейската комисия посочва в своите доклади. Една от тях, например, е дали да се извадят социалните пенсии от бюджета на НОИ.
Подробности за промените в пенсионната реформа можете да намерите тук
21:01 | 12.09.22 г.