Горанов: С новия дълг България ще има финансова стабилност за следващите 3 г.

С поемането на нов външен дълг от 8 млрд. евро България ще си осигури финансова стабилност за следващите три години, заяви пред БНР финансовият министър Владислав Горанов.

„Държавата е взела 1,5 млрд. евро мостови заем, за да изплати гарантираните влогове на гражданите, които бяха в КТБ. Този мостови заем е с предстоящ падеж. Все още във фискалния резерв има средства, които могат да го възстановят и ще го възстановят. В следващия момент може да се окаже, че няма достатъчно ликвидност за финансиране на дефицита и държавата ще трябва да си ореже разходите“, каза Горанов. 

„Това, което съм предложил, според мен е най-разумният подход. В момента пазарите са свръхликвидни и поемането на дълг може да се осъществи при благоприятни условия“, допълни той.

Ако държавата не иска да поема нов дълг, тя трябва да харчи само колкото събира. Дори да имаме балансирани бюджети през следващите години, пак трябва да платим дълговете, които сме поели преди това, обясни финансовият министър. Според него не е драматично, ако парламентът откаже да ратифицира договора. Това обаче ще доведе до невъзможност държавата да си обслужва дълговете, което било „гръцки сценарий“.

„Когато говорим за 8-те млрд. евро – те наистина са за целия период. За всяка от годините на този период поемането на дълг ще е според разрешените от Закона за бюджета лимити. Упрекът, че в момента се поема дълг над разрешеното в бюджета, не е вярно. Договорът е за посреднически услуги, а не за поемането на дълг в такъв размер. Годишният размер на поемания от държавата дълг се гласува със съответния бюджет“, коментира още Горанов.

По думите му правителството предлагало на практика да се сключи тригодишен консултантски договор.

Горанов настоя, че поемането на дълг в момента не е самоцел, а правителството иска всяка година дефицитът да намалява. „Ако продължаваме с тези усилия, аз се надявам, че ще ставам все по-непопулярен, защото определени бизнесмени губят благосъстояние, когато държавата си взема своето“, очаква той.

Финансовият министър коментира още, че Бюджет 2015 върви добре, ще издържи на стресовете и няма да има нужда от дебат за хода на неговото изпълнение.  Не е невъзможно дефицитът да е по-нисък от предвидения, заяви министърът.

Запитан докога може да бъде отложена процедурата за избор на нов подуправител на БНБ, Горанов обясни, че ГЕРБ първоначално са били склонни да подкрепят професионалните качества на Димитър Костов да поеме банковия надзор. В последствие са решили да не допуснат други да извлекат политически дивиденти за тяхна сметка при дебата за избора.

„Ние в никакъв случай няма да допуснем, водени от желанието да стабилизираме банковия сектор и надзора, да бъдем вкарани в капана да проведем гласуване в парламента, в което всеки да търси политически дивиденти, а ние да се опитваме да свършим работа – да стабилизираме банковия сектор. След като нямаме консенсус за подуправител на БНБ, след няколко месеца така или иначе ще има дебат за избор на управител и тогава, към края на годината, може да бъде определен и подуправител за банков надзор“, каза Горанов.

Депутатът от БСП Жельо Бойчев смята, че решенията за новия дълг са взети при дефицит на информация. „С бюджета за 2015 г. е гласуван 8,1 млрд. лв. дълг. Там ясно е разписано в рамките на 2015 г. за какво ще бъдат харчени тези пари. Прекалено много въпроси има да бъдат изяснени – точно за какво и как ще бъде харчен този дълг. От първите реакции и в управляващото мнозинство има неразбиране и незнание по този въпрос“, смята социалистът.

Според него също така е притеснително как решението е минало през външната комисия в парламента. Бойчев се обяви против подобни решения да се вземат в условията на дефицит на информация.