Обсъжданите промени в Закона за енергетиката (ЗЕ) минаха на първо четене в Комисията по енергетика към Народното събрание. Както писахме миналата седмица голяма част от обсъжданите изменения са всъщност хрумвания, а не сериозни мерки, които са изготвени на база на анализ на проблемите в сектора и оценка на очакваните ефекти от тях. Това, което се предлага, е евтин популизъм и симулация на дейност, пише в свой анализ Калоян Стайков от ИПИ.
Такова, например, е предложението крайните снабдители (КС) да информират клиентите си, ако потреблението на електроенергия за всяко шестмесечие надхвърля 50% от потреблението за същия период на предходната година. От това предложение не става ясно на какъв точно проблем се търси решение, при положение, че „напрежението” около сметките за ток са концентрирани в два месеца – януари и февруари, заради ниските температури през зимата. Самият проблем с информираността за потреблението на всеки клиент на КС може да се разреши много лесно – чрез замяна на сегашните измервателни уреди с т.н. умни електромери.
Да, обаче Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) решава, че „не може да бъда направена категорична оценка по отношение на икономическата целесъобразност за въвеждането на интелигентни системи за измерване на електрическата енергия”. С други думи ДКЕВР не знае дали за клиентите е по-добре да плащат по-високи цени, заради разходите по подмяна на електромерите, и да имат ежедневна информация за потреблението си или е по-добре да плащат по-ниски цени, но да нямат тази информация и да се чудят дали потреблението им е високо или електромерът не работи. Вторият казус се решава по един и същи начин от 2013 г. – сметките са надписани или електромерите не работят, но потребителят никога не е виновен. Нищо, че пренебрежимо малка част от жалбите на абонатите се оказаха основателни. В резултат от всичко това народните представители са решили отговорността за следене на потреблението на всеки отделен клиент на КС да се носи от самите дружества, без оценка за допълнителните разходи от това или за необходимостта от вменяването на подобно задължение.
Това обаче не е всичко. Ако бъде установено, че потреблението е с над 50% по-високо в сравнение със същия период на предходната година, електроразпределителното предприятие (ЕРП) може да поиска да се извърши метрологична експертиза на средството за търговско измерване на клиента от Българския институт по метрология по реда на глава пета от Закона за измерванията. Разходите за тази експертиза са за сметка на ЕРП независимо от резултатите от нея. Това предложение няма логично обяснение, тъй като неизправност на уреда е само една от възможните причини за по-високото потребление. Други причини включват по-високо потребление заради по-ниски температури, покупка на електроуреди с по-висока консумация, техническа грешка при отчитането и др.
Предложените промени са такива, че изземват всякаква отговорност от страна на потребителите и я прехвърлят към ЕРП, което трябва да гадае дали пък нещо не се е повредило. Ако не вземе мерки, а се окаже, че електромерът наистина е неизправен, ще трябва да отговаря защо не е предприело действия при положение, че такива са разписани в закона, нищо че разликата между „право” и „задължение” е огромна. С други думи дружествата ще работят с презумпцията, че са виновни, а за да докажат невинността си, ще трябва често да изпращат електромерите за метрологична експертиза, за която да си плащат, което едва ли ще бъде включено в крайните им цени.
Но и това не е всичко. Ако се окаже, че електромерът е неизправен, КС „възстановява на клиента сумата, изчислена на база консумираната електрическа енергия или природен газ за предходен период, но не по-дълъг от времето до последната дата на извършена метрологична експертиза на средството за търговско измерване”. Разликата между извършването на две проверки може да е 6 месеца, но може да е и няколко години. Как се определя периодът, за който трябва да се възстанови сумата на клиента? Да приемем, че двете проверки се правят в рамките на 6 месеца – има ли метод, по който да се изчисли в кой точно момент електромерът е станал неизправен или сумите се възстановяват за целия период? Ако няма такъв метод, възможността да се възстановяват суми на клиенти, които всъщност са дължими, изглежда доста голяма. Но пък ако електромерът е изправен и проверката е била ненужна, ЕРП пак ще си плати за нея...
Отдавна има изискване всякакви предложения за въвеждане на нови или промяна на съществуващи нормативни актове да са придружени с оценка на въздействие. Един от атрибутите на оценката на въздействието е именно ясната дефиниция на проблем, който народните представители са решили да решат с промени в съществуващ или с въвеждане на изцяло нов закон. Тази дефиниция трябва да е придружена с подробна информация за причините, които са довели до проблема и от мерките, с които той ще бъде решен и по какъв точно начин. Подобно изискване може да звучи прекалено за някои, но както сме тръгнали, не е изключено законите скоро да заприличат на свободни съчинения.