Продажба на енергия без търг може да е ощетила НЕК с около 30 млн. лева

Националната електрическа компания (НЕК) е продала чрез пряко договаряне и без търг над 2,3 млн. мегаватчаса електроенергия в края на 2014 г., при предишното ръководство на дружеството. Това съобщи министърът на енергетиката Теменужка Петкова по време на парламентарния контрол в отговор на въпрос на депутата от БСП Георги Кадиев.

Петкова обясни, че Министерството на енергетиката е изискало от НЕК информация за количествата продадена електрическа енергия и евентуалните негативни последици за дружеството от тази продажба. “Резултатите от тази информация са притеснителни”, каза тя.

Данните вече са изпратени на Прокуратурата и се извършват досъдебни разследвания, каза още енергийният министър.

Ако продадената енергия е с 10% под пазарната цена, то загубата за НЕК е 25-30 млн. лева, изчисли Кадиев.

Петкова не опроверга информацията му, като заяви, че е разговаряла по темата с предишното ръководство на НЕК. То е заявило, че действащите правила за продажба на електрическа енергия са позволявали такава продажба. Поради тази причина експертите в енергийното министерство разработват „нови правила, които няма да допускат подобни прецеденти“, заяви Петкова. 

Министърът обаче не обяви кои са фирмите, купили енергията, с мотива, че това е търговска тайна.

Теменужка Петкова съобщи още, че строителството на интерконекторната връзка с Гърция ще започне през 2016 година. Съоръжението трябва да влезе в експлоатация през първото тримесечие на 2019 година.

„Проектът има приет и влязъл в сила ОВОС в България и Гърция след проучвания и съгласувания в рамките на двете страни. Този процес продължи две години на българска територия и за трасето на газопровода в областите Стара Загора и Хасково има влязъл в сила подробен устройствен план“, каза Петкова.

От изказването ѝ стана ясно още, че има технически проект за подробен устройствен план за област Кърджали и тече съгласуване съгласно националната нормативна уредба.

Акционерите в дружеството трябва в кратки срокове да увеличат капитала му и да започнат процедури за учредяване на вещните права, като след приключването на тези процедури следва да се получи разрешение за строителство на територията на страната, поясни тя.

Петкова припомни, че първоначалният технически капацитет за пренос на природен газ е до 3 милиарда куб. метра годишно. Ако на пазара има още необходимост, заложено е капацитетът да може да се увеличи на 5 милиарда куб. метра годишно.

Петкова се е срещнала в четвъртък в Баку с новия гръцки министър на енергетиката  Панайотис Лафазанис, който я е уверил, че проектът ще бъде приоритетен и за Гърция.

Същевременно стана ясно, че България още не е получила уведомление от „Газпром“ за прекратяването на строежа на „Южен поток“.  „Няма официален документ в Българския енергиен холдинг за волята на другия акционер - „Газпром“, затова не сме в състояние да коментираме темата за бъдещето на проекта“, каза Петкова. 

Припомняме, че на 1 декември руският президент Владимир Путин обяви края на проекта за газопровод „Южен поток“ в предварително договорения му вид – по дъното на Черно море през територията на България и след това един лъч към Сърбия, Хърватия, Унгария и Австрия и втори – към Гърция и Италия. Петкова припомни, че правителството е отправило официално предложение към Европейската комисия (ЕК) за изграждането на газов хъб, който би могъл да се превърне в общ разпределителен център за страните-членки в Европейския съюз (ЕС) в региона.

„Огромно предимство е добре развитата българска газопреносна инфраструктура и изграждащите се интерконектори със съседните страни. Подобно предложение отговаря на всички изисквания за либерализиране на пазара. Предложеният хъб би могъл да разчита на руски газ от „Южен поток“, както и на български природен газ от потенциалните находища в Черно море“, обясни Петкова.

Според нея този хъб може да се захрани от интерконекторите с Гърция и Турция или дори през интерконектора с Румъния. „Стратегическото географско положение на нашата страна може да се използва като актив не само за България, но и за всички европейски партньори. Подобен проект може да бъде реализиран приоритетно заедно с интерконекторните връзки и да бъде в унисон с плана „Юнкер“ и формирането на Европейски енергиен съюз“, добави още Петкова.