Износът се понижи през 2014 г., докато вносът изпрати годината на плюс. Равносметката – съживяването на икономическата активност в Европейския съюз оказа силна подкрепа за търговията през годината въпреки влошените връзки с държавите извън единния блок. За спада на търговската активност с т.нар. трети страни допринасят най-вече конфликтът между Украйна и Русия и намалелият износ към някои азиатски страни, измежду които и един от основните ни търговски партньори – Китай.
През 2014 г. износът на стоки и услуги намаля с 0,7%, или с 323 млн. лв., до 43,2 млрд. лв., сочат предварителните данни на Националния статистически институт. Активната търговия с държавите членки на ЕС не успя да компенсира напълно спада на експорта към трети страни. През миналата година износът към Европа е нагоре с 3,2% до 26,9 млрд. лв., а към държавите извън общността е надолу с 6,6% до 16,3 млрд. лв.
Само през декември общият износ на страната скача с 10% годишно. Това е първият двуцифрен ръст от април 2013 г. насам. През последния месец на 2014 г. сме изнесли стоки и услуги на стойност 3,4 млрд. лв.
Годишно изменение на износа през 2014 г. по месеци (в %)
Графика: НСИ
Що се отнася до вноса – той расте с 1,2% през 2014 г. Тук търсенето на европейски стоки напълно компенсира това на стоки и услуги от трети страни, което спада. Вносът от ЕС се покачва с 4,3% за година, докато този от държавите извън съюза намалява с 3,2 на сто. През 2014 г. сме внесли общо стоки и услуги за 51,1 млрд. лв.
Разбира се, по-високият внос се счита и за индикатор за подобрено вътрешно търсене. Само през декември той се покачва с цели 18,5%, или с 4,4 млрд. лв. В абсолютно изражение вносът от ЕС е за 31,5 млрд. лв., а този от трети страни – за 19,7 млрд. лв. Ръстът през декември е вторият двуцифрен от септември 2013 г. насам.
Годишно изменение на вноса (CIF) през 2014 г. (в %)
Графика: НСИ
Заради превишението на вноса над износа дефицитът по търговско салдо (FOB/CIF) през миналата година се разширява до 7,903 млрд. лв., спрямо -6,956 млрд. лв. през 2013 г. Само през декември 2014 г. недостигът по общото външнотърговско салдо е 980 млн. лв., а за четвъртото тримесечие на миналата година - 2,158 млрд. лв.
Данните подсказват, че приносът на нетния експорт (разликата между износа и вноса) за икономическия растеж през четвъртото тримесечие, а и през цялата 2014 г., няма да бъде толкова голям в сравнение с предходните 2-3 години. Предварителни данни за растежа в периода октомври-декември НСИ ще оповести в петък. За сметка на това очакванията са, че потреблението и инвестициите на фирмите ще подкрепят ръста в края на годината.
Що се касае до търговията на България по страни – през 2014 г. основните ни партньори извън ЕС са Турция, Сингапур, Китай, Руската федерация, Сърбия и Македония. Те формират 53,1% от износа за трети страни. Годишни данни за търговията с ЕС както по основни търговски партньори, така и по сектори, НСИ ще представи с месец закъснение. Ето защо с януарските данни за търговията с трети държави ще получим информация за търговските взаимоотношения със страните членки на ЕС през декември и цялата 2014 г.
През миналата година износът към Турция се покачва с 3,4% на годишна база до 4 млрд. лв., а вносът намалява с 2% до 2,9 млрд. лв. От югоизточната ни съседка внасяме най-много след Русия.
Конфликтът между Русия и Украйна оказа своето влияние и върху търговията на страната. През 2014 г. износът към Русия се понижи с цели 10% до 1 млрд. лв., а този към Украйна – с 56% до 372 млн. лв. Освен това внесените от Русия стоки и услуги са със 17% по-малко в сравнение с година по-рано до 7,8 млрд. лв. Импортът за обхванатата от криза Украйна се сви със 7% до 1 млрд. лв.
Износът към Сингапур продължава да расте. Към края на декември експортът за азиатската страна вече прехвърли 1,1 млрд. лв. след ръст от 71% на годишна база. Вносът е нагоре с 62% до 41 млн. лв., с което поддържаме положително търговско салдо със страната. То е второто най-голямото сред държавите извън ЕС след това с Турция.
От друга страна износът към втората по големина икономика в света – Китай, намалява с 18% до 1 млрд. лв., докато вносът се повишава с 13% до 1,7 млрд. лв. въпреки предприетите мерки от Пекин за преструктуриране на модела за икономически растеж, предвиждащ намаляване на зависимостта от износа.
През 2014 г. вносът от Сърбия се повишава с 14% до 588 млн. лв., докато износът намалява с 3% на годишна база до 709 млн. лв. Експортът към Македония е с 2% повече в сравнение с 2013 г., а импортът е на практика без изменение до 533 млн. лв. И с двете западни съседки поддържаме положителен търговски баланс.
Износът към САЩ надхвърли 606 млн. лв., като е с 1,9% повече спрямо 2013 г. Същевременно вносът нараства с 42% до 547 млн. лв. на фона на по-скъпия долар.
Търговията на България с държавите членки на ЕС
През ноември Германия, Италия, Румъния, Гърция, Франция и Белгия формират 71,1% от износа за държавите членки на ЕС, отчитат от НСИ.
За периода от януари до ноември 2014 г. износът към най-големият ни търговски партньор сред страните членки – Германия, намалява с 5% на годишна база до 4,9 млрд. лв., а вносът расте с 13,4% до 5,6 млрд. лв.
Към Италия експортът се повишава с 3% до 3,6 млрд. лв., а вносът спада с 5% до 3,3 млрд. лв. Търговското ни салдо със страната е положително.
Месец преди края на 2014 г. износът към Румъния расте с 0,8% до 3,2 млрд. лв., а импортът се повишава с 4 на сто до 3,2 млрд. лв. Експортът към Гърция намалява с 6% до 2,6 млрд. лв., а вносът – с 9% до 2,4 млрд. лв. И с южната ни съседка поддържаме положително търговско салдо.
Износът към Франция се понижава с 1,8 на сто до 1,7 млрд. лв. Вносът е нагоре с 1,7% до 1,4 млрд. лв., като отново салдото е положително.
Експортът към Белгия расте с 52% до 1,6 млрд. лв. Същото важи и за вноса. Той е с 12% по-голям спрямо януари-ноември 2013 г. и възлиза на 962 млн. лв.