"През 2014 година средата за сигурност в Европа се промени драстично. Намираме се в нова фаза на развитие, която бих нарекъл "Студен мир". Мир, защото никой не иска война и никой не иска да се връща обратно към времето на Студената война“.
Това заяви президентът Росен Плевнелиев в изказването си пред участниците в 51-вата Мюнхенска конференция по въпросите на сигурността. Държавният глава взе участие в президентския дебат на конференцията заедно с колегите си от Украйна, Литва и Финландия, съобщи прессекретариатът на държавния глава.
Този мир, за съжаление, е "студен", защото се използват способи от времето на Студената война, а и от периоди преди нея - политика на велики сили и на периферия между тях, която се надявахме отдавна да е останала в миналото, на промяна на граници със сила и на невиждана пропагандна война", посочи Плевнелиев.
Пред участниците във форума на високо равнище в баварската столица българският президент открои три основни предизвикателства пред европейския модел на сигурност, установен след края на Студената война, които произтичат от кризата в Украйна. Президентът определи периода на кризата в Украйна от началото на 2014 година като нова фаза на развитие в отношенията - от "Студена война" към "Студен мир".
"В тази нова фаза на "Студен мир" замразените конфликти са даденост - в Грузия, в Приднестровието, в Нагорни Карабах. Напът ли сме да видим още един замразен конфликт в Украйна и това решение ли е за хората, които живеят там? Ежедневните убийства и насилието добро решение ли са за хората в Източна Украйна? Това ли им предлагаме? Ако наистина мислим за хората в Източна Украйна, не трябва да се търси замразяване на конфликта, а намирането на решение, което минава през спазването на Минските споразумения", категоричен беше държавният глава.
"Вярвам, че в Европа има реална заплаха и достатъчно доказателства за воденето на хибридна война и за изпълнението на стратегия за създаване на замразени конфликти. Това е поредното доказателство, че, за съжаление, се намираме в нов етап на "Студен мир", допълни Росен Плевнелиев.
Според президента второто основно предизвикателство пред сигурността в Европа е свързано с неспособността на руската държава, общество и икономика да се приспособят към процесите на глобализация и на интеграция."Бъдещето не идва по газопроводи, а чрез ефективност, устойчиво развитие и иновации, а не чрез използването на енергията като оръжие. Решението днес въпреки съпротивата на Русия е да продължим процеса на интеграция, да продължим работата по споразумения за свободна търговия, либерализиране на пазарите на ток и газ и създаването на енергийни борси, където енергията се търгува свободно и на пазарни цени", каза Росен Плевнелиев.
Президентът отново призова за свързване на енергийните мрежи чрез ускорено изграждане на интерконекторни газови връзки и апелира за диверсификация и либерализация на енергийните доставки. Пред участниците в конференцията президентът определи противопоставянето от страна на Русия на европейския модел и ценности като третото основно предизвикателство пред сигурността. "Русия не иска война, никой не иска война. Но сме свидетели на ясен процес на противопоставяне - на санкции, на хибридна и на безпрецедентна пропагандна война в Европа", заяви още президентът Росен Плевнелиев в Мюнхен. Държавният глава посочи, че „преди 25 години Берлинската стена падна и Европа започна да пише история. Демокрацията се разпространи на Изток. Бившите комунистически държави станаха демократични и свободни. Европа се превърна в най-голямата икономика на света и в глобален лидер“.
„Европа обаче трябва да се събуди, защото през последните години губим посока и задълбаваме в собствените си проблеми, пишем по-скоро бюрократични правила, отколкото история. Но ако спрем да правим история, някой друг ще я прави вместо нас. Нека повярваме, че живеем в исторически времена и да останем единни в защитата на собствените си ценности“, призова българският президент от трибуната на престижния световен форум.
21:44 | 10.09.22 г.