С гласовете на управляващото мнозинство бяха одобрени поправките в закона, според които Сметната палата вече ще има петима, вместо досегашните девет членове.
Преди година кабинетът на Пламен Орешарски промени Закона за Сметната палата, въвеждайки колективно начало, като още тогава от ГЕРБ реагираха остро и заради това внесоха промени, част от които парламентът прие днес.
В състава на палатата ще влизат председател, двама заместници и двама членове. Мандатът им ще е от седем години.
Председателят се избира от парламента, а заместниците му също от Народното събрание по негово предложение.
Един от членовете ще бъде избран от депутатите по предложение на Института на дипломираните експерт-счетоводители и един от Института на вътрешните одитори.
Заплатата на председателя ще е 90% от възнаграждението на председателя на парламента, а на заместниците му пък ще е 90 на сто от неговото.
Членовете ще взимат половината от заплатата на ръководителя на Сметната палата.
Очаквано опозицията се противопостави на предложението за промяна на състава на одитора.
Красимир Янков от БСП заяви, че не бива да се допуска отпадането на възможността чрез колективен орган да се взимат решенията.
Той припомни, че преди време решенията в палатата са вземаха еднолично от председателя и в крайна сметка е имало смущаващи констатации в 42- то Народно събрание, свързани с одитите в МВР.
„Установено беше, че при нарушения и пропуски при 85 на сто от обществените поръчки няма съставен акт за установяване на административно нарушение и това решение беше взето еднолично от председателя“, мотивира се Янков.
Според него, когато еднолично се вземат решения по казуси, има изкривяване.
По време на дебатите лидерът на ДПС Лютви Местан попита дали политиците ще успеят да възпитат култура към мандатността, припомняйки, че тя е „конституционна фигура“.
„Ще стигнем ли до абсурда, за да бъдем по-честни, в този закон да запишем – мандатът на Сметната палата съвпада с мандата на правителството, което я избира“, попита той.
Местан обвини ГЕРБ, че през 2009 година първи са прекъснали мандата на избрания орган, а сега се опитват да направят същото. Той призна и че по време на управлението на БСП и ДПС са сменили шефа на Сметната палата, но го обясни с желанието да се възстанови справедливостта.
БСП се противопостави и на предложението да се прави одит на дружествата с 50% държавно участие. Искането на левицата беше Сметната палата да проверява и тези, в които има 1 милион лева държавен капитал.
„Има фирми с държавно участие над 2 милиарда лева, но делът е под 50 на сто. Има дружества със 100 000 лева капитал и половината държавен, но няма логика да одитираме 51 000 лева, но не и милиони. Няма какво да жалим Сметната палата, това е нейна работа“, настоя социалистът Румен Гечев.
От ГЕРБ се противопоставиха на предложението с мотива, че за това трябват много повече служители и явно Сметната палата няма нужния капацитет.
В крайна сметка искането на БСП беше отхвърлено, което предизвика Таско Ерменков да заяви, че парламентът узакони поговорката „за кокошка няма прошка, за милиони няма закони“.
Той обвини управляващите, че по този начин са дали зелена улица на корупционните практики.
Другият текст, предизвикал гнева на опозицията беше този, според който бюджетът на Сметната палата ще е част от държавния.
„Това е един от начините ГЕРБ да я подчини, това е законова крачка за превръщането на Сметната палата в слугиня на четворната коалиция“, упрекна Мая Манолова от БСП.
06:58 | 11.09.22 г.