Във всеки регион на България трябва да се вложат средно по 200 млн. лв., за да се подобри качеството на водата, а услугата да се поддържа на поносима цена за населението. Това обяви Радослав Русев, съветник на министъра на регионалното развитие и благоустройството по въпросите за ВиК сектора.
Русев участва на първата от поредицата срещи, посветени на ВиК реформата у нас, на която присъстваха областни управители в страната, представители на МОСВ, НСОРБ, ВиК – дружества и ВиК – асоциации. Срещата се проведе в регионалното министерство, като в нея участие взе и министър Лиляна Павлова.
Съветникът припомни, че реформата във ВиК сектора цели привличането на повече инвестиции. Половината от сумата за регионите се очаква да се набави чрез фондовете на ЕС, а останалата част от други източници. Такива може да са държавния бюджет, собствени инвестиции на ВиК – операторите, заемни средства и общински средства, обясни Русев.
Той отчете, че до момента по реформата са изготвени 52 мастър плана. До края на годината трябва да се подпишат 15-годишни договори между ВиК асоциациите в страната и ВиК оператори. „Областните управители са важен участник в процеса на ВиК реформата като представители на държавата в асоциациите“, отбеляза Русев.
Създаването на действащи асоциации и работещи договори между тях и ВиК операторите е крайъгълен камък във ВиК реформата и областните управители имат сериозна роля като председател на асоциациите, добави експертът.
Ако не изпълним всички поети ангажименти по изпълнението на Националната стратегия за развитие и управление на отрасъл ВиК и европейските изисквания в областта на екологията и качеството на питейната вода, няма да можем да разчитаме на европейско финансиране, обясни по време на срещата и регионалният министър Лиляна Павлова.
По думите ѝ страната ни се нуждае от огромна инвестиция за подобряване на водоснабдяването и пречистването на отпадните води, за което сме поели ангажимент като член на Европейския съюз (ЕС).
Реформата е важно условие и за реализиране на проекти по оперативна програма „Околна среда“ 2014-2020г., откъдето ВиК сектора може да разчита на 2,5 млрд. лв. Другата основна цел на реформата е да се намалят загубите на питейна вода, което е сериозен проблем за страната, добави Павлова. В момента повече от половината от доставяната вода за населението се губи.
Павлова изтъкна, че за реализацията и завършване на реформата са нужни три години. „За да модернизираме и подобрим качеството на ВиК сектора у нас са ни необходими над 11 млрд. лв., което е огромна инвестиция“, посочи тя.
От думите ѝ стана ясно, че правителството ще разчита и на частния сектор и местната власт, за да се набавят нужните средства. От европейските програми, най-вече по програмата за околна среда, можем да разчитаме на 2,5 млрд. лв. за инвестиции, обясни Павлова. Инвестиции могат да се набавят и от Програмата за развитие на селските райони, както и от държавния бюджет, добави министъра.
За реализиране на това начинание в МРРБ е създаден специален съвет, който ще работи съвместно с всички заинтересовани страни, обясни още Павлова. Тя изрази надежда да се постигне консенсус и разбирателство между различните страни, тъй като реформата няма възможност да се отлага и бави.
„ЕС иска от нас конкретни стъпки и много сериозна работа, за да възстановим доверието, че можем да направим реформата, която за съжаление бе отложена на два пъти досега – през 2007 и 2009 г., заяви още Павлова.
Междувременно Русев припомни, че през последните години ВиК услугата у нас се влошава, както в сферата на водоснабдяването, така и при дейностите отвеждане и пречистване.
В много малко градове са изградени пречиствателни станции за отпадни води, а от там идват проблеми с екологичното законодателство, добави експертът. По думите му цената на водата у нас не покрива разходите за амортизация, което ако не се промени след 20 години ще доведе до тотална амортизация на системите.
България е на първо място в ЕС по разлика в цената на услугата. В някои дружества в страната се заплаща под 1 лв. за куб. м, докато в други региони цената надхвърля 3 лв. за кубик. Освен това съществен процент (70-80%) от цената, която се плаща отива за доставка на питейна вода, а останалото за отвеждане и пречистване на замърсени води, което също е ненормално, смята Русев.
08:48 | 12.09.22 г.