Правилата, свързани с контрола на границите в Европейския съюз, ще бъдат преразгледани след трагедията в Париж, заяви пред БНТ вицепремиерът и социален министър Ивайло Калфин. Според него подобни кървави атентати наливат вода в мелницата на крайните десни политически сили, които търсят конфронтация в обществото.
Същевременно той заяви, че България няма повече капацитет за приемане на бежанци. Какво може да спре джихадисткия тероризъм?
Трябва много ясно да заявим, че нямаме повече капацитет за приемане на бежанци, но и не трябва да създаваме гета от безработни, защото това е опасно за българското общество, каза Калфин. Той заяви, че винаги е бил на мнение, че армията би трябвало да помага по границата и не приема аргументите, че това е агресивен акт към съседите, защото техните армии също са по границите. По думите му има стратегии за бежанците у нас, но всички те изискват ресурс, който не е на разположение. Не е въпрос само на пари, а и на капацитет, добавя Калфин.
Според вицепремиера е много необходимо чувството за солидарност, показано по време на вчерашния марш в Париж, но то не решава проблемите. Калфин смята, че са необходими съвсем конкретни политики – социални, на включване, на толерантност.
По думите му е очевидно, че правилата, свързани с контрола върху границите и влизането в ЕС, ще бъдат преразгледани. Въпросът е, че и в конкретния случай и в много други става въпрос за граждани на еворосъюза и със затварянето на границите също няма да се реши проблема.
Калфин смята, че навсякъде по света хората, които са склонни към крайни действия, са бедните - тези, които са изключени от обществото, които не са мотивирани да участват в него, защото мислят, че са втора класа. Според него точно това е опасното, като той обясни, че общите показатели в България се подобряват, но се оставят едни “джобове на огромна бедност” на хора без мотивация да учат и работят и да участват в обществото. Калфин посочи, че е необходима силна държавна политика за премахването на различията в обществото, за включване на хората без работа и доходи в различни дейности, за да се намали риска от включването им в антиобществени прояви. Необходима ни е цялостна държавна политика, каза Калфин.
Междувременно стана ясно, че Калфин разработва в сътрудничество с министъра на земеделието Десислава Танева ваучерна система за почасово наемане на хора без работа в селското стопанство като инструмент за повишаване на заетостта. Това става ясно от интервю на социалния министър за в. Стандарт. Калфин пояснява, че става дума за извършване на различни селскостопански дейности в общини, в които няма частен работодател, и хората, които работят, са само в общината или училището, докато останалите са на социално подпомагане или на субсидирана заетост към общината.
В такива общини единствената дейност, която може да се развива, е свързана със селско стопанство, земеделие, някакви малки ремонти по училища, община, почистване на речни корита, посочва вицепремиерът.
Идеята е работодатели, на които им потрябва такъв работник, но нямат възможност да го наемат за постоянно на трудов договор, да закупят ваучери за определен брой работни часове и чрез бюрото по труда да намерят нужната работна ръка. Такива работодатели може да бъдат примерно земеделски производители, различни фирми, които изкупуват билки, кметове, които наемат служители за поддръжката на училищата и т.н.
Работодателите ще поемат част от заплащането за този труд, а останалата част се поема от новата схема, коментира Калфин.
Има идея системата за ваучерно заплащане за почасова работа да се приложи и в градовете за различни видове социални услуги - гледане на деца, на възрастни, помощ в дома. Финансирането ще бъде част от ОП "Развитие на човешките ресурси".
По думите на Калфин подобна ваучерна система същестува в доста страни. На търгове се определят фирми, които управляват трудовите ваучери подобно на ваучерите за храна. В Белгия например е една-единствена фирмата, която издава трудови ваучери. Оттам нататък или бюрото по труда, или частни фирми осигуряват персонала за съответната работа. Тази система създава смислена заетост, а не просто някой да държи по една метла в центъра на селото. Разбира се, за сложни производства тя не би могла да се прилага, коментира министърът.
Законодателството за почасовото заплащане е налице, но е неработещо, казва още Калфин. Въпросът е да направим законодателството такова, че да работи. Въвеждането на ваучерната система е добър инструмент, който дава и гъвкавост за работодателите, и сигурност на хората да не ги наемат на черно. По този начин те ще имат осигуровки.
В момента законодателство позволява да се наема почасово, но има непознаване на този механизъм и много въпросителни - как се правят осигуровки, как се отчита стаж, как се осъществява заплащането и отчитането на тази заетост. Това създава доста трудности и страх в работодателите за наемане на почасови работници, смята Калфин.
Разговорите по пенсионната реформа започват от тази седмица, посочва още той. Преди обаче конкретни решения да влязат в институциите като съвета за тристранно сътрудничество, надзора на НОИ, Министерския съвет и Народното събрание, трябва да има максимално широк публичен диалог. "Включително мислим да активизираме в интернет обсъждането с различни мнения, така че този път да няма изненади", обяснява Калфин.
Според социалния министър заложеното в бюджета намаление на безработицата с 0,1% от 11,8 на 11,7% средно за 2015 г., е много консервативно. "Има основание да разчитаме, че икономиката ще поеме повече хора и ще има по-голямо намаление на безработицата", прогнозира Ивайло Калфин.