Как да разбираме пенсионните промени
в. Капитал Daily
Между откровена национализация и повече демокрация. В тези крайности цяла седмица се лашкаше дебатът около неочаквано изстреляната в публичното пространство идея на ГЕРБ, парите в частните пенсионни фондове да могат да се прехвърлят към държавния НОИ. Темата бързо се оцвети в политика и синдикални искания, което направи още по-трудно ориентирането в тематиката.
Първоначално разбирането беше, че промените ще засягат само започващите работа от 2015 г. и техните бъдещи вноски. В последните дни обаче бяха направени редакции в текста на проектозакона, които се отнасят за всички 3.3 млн. осигурени. Още не е ясно какъв срок ще имат осигурените да реагират - появяват се версии на закона ту с една година, ту с един месец.
Преместването на средства от частните фондове в НОИ ще спести на бюджета пари, които иначе биха отишли за покриване на дефицита в държавното осигуряване. Така коалицията ще разполага с повече средства за покриване на текущи нужди.
БНБ ще похарчи с над 7.3 млн. лв. повече през 2015 г.
в. Сега
Разходите за издръжка на БНБ за 2015 г. се увеличават със 7.326 млн. лв., или 8.5% в сравнение с тези за 2014 г. Централната банка си е определила бюджет от 93.137 млн. лв. Увеличението се дължи най-вече на повечето средства за издръжка на паричното обращение.
През 2015 г. ще бъдат отсечени 145 милиона монети, които ще струват с 2.814 млн. лв., или с 47.8% повече спрямо утвърдените за 2014 г. Това вероятно се дължи на пускането на новата монета от 2 лева, която от догодина постепенно ще измести двулевовата банкнота.
За 2015 г. БНБ са предвидили и 2.254 млн. лв. за социална дейност - 2.4% от общите разходи, които остават непроменени в сравнение с 2014 г. От данните става ясно, че в това перо е включено и плащането на вноските за допълнително доброволно пенсионно осигуряване на служителите.
НС прие бюджетът на ДАНС
в. Сега
НС прие бюджетът на ДАНС, Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия и Националната разузнавателна служба. За ДАНС са предвидени 200 000 лева за приходи, помощи и дарения, 107 924 000 лева за разходи, 107 724 000 лева за бюджетни взаимоотношения.
Приет е бюджетът на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Комисията получава 3 265 000 лева за разходи, 3 265 000 лева за бюджетни взаимоотношения. Националната служба за охрана получава 250 000 лева за приходи, помощи и дарения, 31 616 000 лева за разходи, 31 366 000 лева за бюджетни взаимоотношения. Националната разузнавателна служба получава 20 400 000 лева за разходи, 20 400 000 лева за бюджетни взаимоотношения.
Зависимостта на партиите от държавните пари нараства
в. Сега
С всеки пореден вот партиите разчитат все повече на държавната субсидия, за да покриват изборните си разходи. Такъв извод може да се направи от сравнителните данни в изследване на Института за развитие на публичната среда (ИРПС) за финансирането на предизборните кампании. То се базира на финансовите отчети в Сметната палата и на официалните данни на медиите за публикуваната от тях политическа реклама.
На парламентарните избори през май 2013 г. хазната е осигурила 66% (6 738 190 лв.) от приходите на партиите. На последния парламентарен вот през октомври т.г. общата сума на приходите им спада до 7 137 233 лв., но делът на държавната субсидия в нея скача на 82% (5 856 252 лв.). Само за двата избора тази година формациите са изразходвали 25 млн. лв.
Най-много са се охарчили ГЕРБ (2 857 281 лв.), следвани от ДПС (2 275 663 лв.) и ББЦ (1 885 231 лв.). След тях се нареждат останалите парламентарно представени партии и коалиции - "БСП лява България", "Атака", Реформаторският блок, АБВ и Патриотичният фронт, което показва, че първите осем формации по финансиране на кампанията са влезли в Народното събрание.
Длъжниците остават без пари от хазната
в. Стандарт
Фирмите с данъчни и осигурителни задължения остават без пари от хазната. Вече три седмици действа постановлението на Министерски съвет, според което всички ведомства трябва да уведомяват Националната агенция за приходите и Агенция "Митници", преди да платят по договор с частна фирма, и то дава резултат. Всеки ден в НАП се получават по 200-300 уведомления за предстоящи плащания от бюджетни разпоредители към бизнеса, като в тях се посочва сумата и банковата сметка, по която ще бъде преведена. През последните дни тези плащания зачестяват, тъй като е краят на годината и се приключват много договори.
От 1 декември НАП и митниците получават информация за всички предстоящи плащания от ведомствата за над 100 хил. лв., или на по-малки суми, които са част от договори на стойност над този праг. Този механизъм беше въведен с решение на Министерски съвет, по предложение на министъра на финансите Владислав Горанов. След като получат уведомление за предстоящо плащане, двете приходни агенции са длъжни да проверят дали фирмата има неплатени данъци или осигуровки.
Порт Бургас постави рекорд
в. Стандарт
7281 тона товари обработи само за един ден "Пристанище Бургас" ЕАД, съобщиха от държавното дружество. Този обем е с над 1000 тона над достигнатия в началото на 2014 г. връх в товарооборота на пристанищния оператор. Рекордът е постигнат в четвъртък, 18 декември, при обработката на три кораба. За постигането на рекорда е допринесло и приемането на съхранение в откритите и закритите складове на държавния пристанищен оператор зърнени храни, дървен материал, скрап и други товари.
05:19 | 04.09.22 г.