2014 г. вече е история. Вижте кои са най-значимите събития и тенденции от политическия и икономически живот в България и по света през последните 12 месеца в специалната секция "Икономиката през 2014 г."
Поредица от кризисни ситуации разтърси земеделския сектор през годината. През август Русия отговори на европейските санкции, наложени заради ситуацията в Крим, с ембарго за европейските агростоки. Бяха засегнати производителите на плодове и зеленчуци, както и млекопреработвателите с договори за износ. В същото време до средата на лятото голяма част от страната беше обхваната от вирусното заболяване по животните „син език“.
И в двата случая селскостопанските производители загубиха пазари и това изостри нерешените проблеми в земеделието.
Летящият вирус
Болестта по животните се предава от кръвосмучещи насекоми през топлите месеци. Тя не се появява за първи път у нас - огнища е имало в южните гранични области през 1999, 2001 и 2006 г. По информация на Българската агенция за безопасност на храните (БАБХ) през последните 15 г. вирусът става глобален проблем за европейските фермери. Той постепенно завладява нови географски ширини - Западна, Централна и дори Северна Европа.
През 2014 г. вирусът тръгна от Гърция и засегна сериозно българските фермери. Първият случай на заразено животно бе установен на 30 юни в хасковското с. Мандрица - на границата с Гърция. След това от Южна България заболяването навлезе бързо в повечето области на страната.
В резултат щетите са следните: 27 хил. овце, 358 кози и 410 едри преживни животни – умрели или принудително умъртвени, по данни на БАБХ. До 5 декември на фермерите са изплатени 2,898 млн. лв., които са обезщетение за 288 едри преживни животни, 265 кози и 16 хил. овце.
Загуба на пазари
Освен преките щети за фермерите има косвени – губим пазари, смята председателят на Националната овцевъдна асоциация Бисер Чилингиров. Той призна, че на фона на близо 1 млн. овце в страната загубата на 27 хил. не е толкова голяма, но сега фермерите не могат да изнасят живи агнета. Например след реализиран износ на 20 хил. агнета за Катар при появата на заразата експортът спрял.
„След вируса овцете дават по-малко мляко, отколкото е характерно за породата им и раждат агнета с по-ниско тегло“, твърди още той. Чилингиров посочи и други щети – по думите му е пострадал и ловният туризъм, след като е имало умрели сърни, елени и муфлони.
„Небрежното отношение към болестта доведе до загуба на пазари“, каза фермерът по адрес на БАБХ.
Обвинения към Агенцията имаше и от страна на Българския ветеринарен съюз, който организира серия от протести, като искаше оставки в БАБХ.
Агенцията носи огромна вина за мащаба на болестта „син език", заяви през ноември агроминистърът Десислава Танева, която освободи един от зам.-директорите на БАБХ.
Сега остава да се реши въпросът с ваксинацията, която ще струва около 5 млн. лв. Вече е обявена процедура - договаряне без обявление за доставка на ваксина срещу „син език“. Поканени са 5 фирми. Ваксинационната кампания е предвидена за пролетта на 2015 г., преди да се размножат насекомите, които пренасят вируса.
Животновъди обаче коментират, че ако администрацията беше действала по-експедитивно, нямаше да се наложи от бюджета да се изплащат близо 3 млн. лв. обезщетения за заразени животни.
Поздрави от Москва
През лятото европейските фермери получиха „честитка“ от Москва – беше наложена забрана за износ на европейски агропродукти в Русия. В забранителния списък влязоха почти всички месни продукти (говеждо, свинско, птиче месо и някои колбаси), мляко и млечни продукти, плодове и зеленчуци, риба и ракообразни, както и някои преработени продукти. Ембаргото засегна доходите на 9,5 млн. души и оказа сериозен натиск върху хранителния сектор в ЕС, поради временна загуба на значителен пазар. Като размер на сключените договори за износ българските фермери не бяха от най-пострадалите, но на пазара вече се наблюдават косвени последици от ембаргото, твърдят производители.
Реколтата остава на полето
Еврокомисията реагира на ембаргото, като предвиди през август за фермерите 125 млн. евро спешна помощ, за да тушира негативния ефект от свръхпредлагането на плодове и зеленчуци. Средствата трябваше да компенсират изтеглянето на плодове и зеленчуци от европейския пазар, за да не бъде допуснат срив на цените. Схемата бързо беше изчерпана и затворена. След това беше приет нов регламент за допълнителна помощ до 165 млн. евро, за да се компенсира с тях изтеглянето на агропродукти от пазара, бране на зелено или пък реколтата да остане необрана на полето.
По първата схема български земеделци подадоха 79 заявки за компенсации на обща стойност над 1,076 млн. лв., по данни на Държавен фонд „Земеделие“. Това бяха производители на гъби, грозде, круши, ябълки, праскови, нектарини, сливи, домати, краставици, сладки пиперки, зеле, карфиол и моркови. Заявки бяха подадени и по трите направления - храна за животни, дарение на продукти на социални заведения и необрана реколта.
По втората България имаше право на подпомагане за общо 3000 т продукция. До средата на декември по тази втора схема е подадена само една заявка за плащане на стойност 11 775 лв. Кандидатът е заявил за подпомагане 13,6 тона сладки пиперки, които ще изтегли от пазара с цел благотворителност.
Така българските фермери подадоха по двете схеми общо 80 заявки за плащане на обща стойност 1 088 586 лв. Изтегленото от пазара количество плодове и зеленчуци е общо 4 654 т, а мярката за небране е приложена върху 60 ха. Очаква се компенсациите да бъдат изплатени до лятото на 2015 г.
12:05 | 14.09.22 г.