Промените в пенсионното осигуряване – задраскване на истинската реформа

Стъпка в грешната посока, която не може да се нарече реформа - така определиха експерти предколедната идея на правителството да изненада обществото с корекции на пенсионното законодателство. Промени, които поставиха доста въпросителни както пред бъдещето на обикновените хора, така и пред дългосрочните цели на бизнеса.

Да припомним накратко и самите промени. Депутатите от бюджетната комисия в парламента приеха предложението вноските за универсален фонд за родените след 31 декември 1959 г. да се правят по избор или към Националния осигурителен институт (НОИ), или към частен пенсионен фонд. Предвижда се също ако излизащите на пазара на труда до една година не направят избор на пенсионен фонд, в който да отиват вноските им по втория стълб на пенсионното осигуряване, то автоматично вноските им да бъдат прехвърлени към НОИ. И в двата случая изборът ще се прави еднократно.

"Целта на предложението на ГЕРБ за избора на пенсионен фонд е да има повече свобода и демокрация в тази държава, свобода на избора и нищо повече... Спекулациите и създаването на напрежение около тази тема са грешка", коментира министърът на финансите Владислав Горанов след среща във ведомството с представители на бизнеса.

Стъпка в правилната или в грешната посока?

Без съмнение това е стъпка накриво в грешната посока, посочи пред Investor.bg финансовият анализатор Явор Спасов.

"На среща в неделя с финансовия министър се постига споразумение за пенсионна реформа по вече подготвен текст за гласуване след няколко дни. Без задълбочени анализи, без представители на самата пенсионна система и на работодателите, без участие на един от коалиционните партньори, без обществен дебат. Посоката е грешна, защото плащането на пенсии на настоящите пенсионери с пари от партиди на бъдещи пенсионери не е далновидно решение на дефицита в пенсионната система", изтъква той.

По думите на Спасов "това не е реформа, а задраскване със замах на истинската реформа, с която се въведе допълнителното пенсионно осигуряване в България и се добави капиталовият елемент към солидарния".

Сходна гледна точка сподели и преподавателят в Стопанския факултет на Софийски университет "Св. Кл. Охридски" и икономист от ЕКИП Стоян Панчев. Според него идеята на синдикатите и ГЕРБ не може да се нарече реформа. "Това е по-скоро еднократно запълване на актюерска дупка и то с изключително подозрителни методи, за да не използвам по-силна дума", отбелязва той.

"Подмолно се прави опит голямо количество пари, които гражданите са събирали в собствени сметки с години, да се излеят в нереформираната система на НОИ, като по този начин на практика се унищожи плахият напредък на личните пенсионни сметки", посочва Панчев.

Преподавателят в СУ акцентира и на механизма, по който всичко се случи – "след затворена среща между синдикални лобисти и политици изведнъж се скочи срещу всички пред и след изборни заявки на повечето партии в парламента".

Какво да очакваме от промените?

"Ефектът ще е да се стоплим, като запалим пари. Защо не вземем от натрупаните и предстоящите да се натрупват пари от партиди в частните задължителни пенсионни фондове? Можем да го направим, защото много хора не се информират къде отиват осигуровките им, особено започващите работа за първи път. Затова просто ще ги оставим да направят информирания избор да внасят пари само в НОИ. С тези пари ще плащаме сега на пенсионерите, за бъдещите пенсионери да му мислят тогавашните управляващи", коментира Явор Спасов.

"Поставянето в конкуренция на държавната и частната осигурителна система създава условия политиците да бъркат в кутията на Пандора и при нужда да прехвърлят пари към бюджета. Това подлага на риск натрупаните пари за пенсия на хората", посочва експертът.

По думите му изкарването на средства от пенсионните фондове ще намали техните инвестиции, респективно възможността държавата да се финансира чрез ДЦК, което в момента е добре работещ процес. "Ще намалее възможността частният бизнес да се финансира посредством капиталовия пазар, което е отдавна установен модел в развитите държави и двигател на икономиката".

Според Спасов това ще е и "изключително негативен сигнал към Европа, света и потенциалните инвеститори". "Рискът от промяна на правилата по такъв начин влияе отблъскващо на всеки инвеститор, дори данък печалба да е 1%. Говорим за промяна в един от фундаментите на пазарната икономика, в неделя. Национализацията на пенсионните фондове в Унгария взриви инвестиционната общност", добавя той.

Стоян Панчев изтъква още, че ефектът ще се изрази и в задълбочаване на тежкото състояние на разходо-покривната пенсионна система, в която все още се намираме.

"Бюджетът на Държавното обществено осигуряване (ДОО) има всяка година около 4 млрд. лв дефицит, който е системен и ще продължава да расте, вследствие с влошаването на демографската картина и поддържането на нереформирана пенсионна система. Така предложените промени имат една цел, да закрепят нещата за 1-2 години, така че кабинетът да получи комфорт. Пък бъдещи поколения да се оправят с проблемите, които очевидно политическата класа няма намерение да решава. И отново отлагаме важни стъпки, които трябва да се направят още днес", отбелязва преподавателят в СУ.

Какво е разумното дългосрочно решение?

"Пенсионната система е изключително сложна и комплексна материя. Пенсионните реформи са едни от най-трудоемките и най-широко и дълго дискутираните реформи във всяка държава. Необходими са задълбочени анализи, прогнози за ефектите, участие на експерти, защо не и от ЕС. Но защо забравихме, че пенсионната реформа у нас отдавна е направена. Държавата и осигуряващите се построиха основата на една разумна и работеща пенсионна система. Може би се нуждае от усъвършенстване, но не от смяна с друга. Солидарна, от която се отказахме?", запитва лаконично Явор Спасов.

Според анализатора излишно е да се търсят проблемите там, където не са. Той споделя тезата, че "задвижване на икономиката е това, от което всички системи в държавата имат нужда".

"Вместо да мислим аргументи как да похарчим пари, да мислим как да насочим създадения вече капитал към икономиката и той да създава добавена стойност, от която да реинвестираме и харчим. Например като дадем възможност парите на осигуряващите се да бъдат инвестирани и в инфраструктурни проекти. В печеливши държавни предприятия. Да развием капиталовия пазар, където да се срещат инвеститори и предприемачи и да създават бизнес", коментира Спасов.

По думите на Стоян Панчев разумният дългосрочен вариант включва преминаване от разходо-покривна към капитало-натрупваща система, т.е. "от една обща продънена каца под контрола на НОИ към лични сметки и възможност за диференциация на методи за спестяване".

"Поради характера на модела това може да включва и елемент на солидарност към по-старите поколения – т.е. ставка, която да покрива вече поетите имплицитни задължения от страна на държавата. Но за да се спести поне част от тежестта, която ще поемат по-младите хора, е нужно затвърждаването на личните сметки с най-бърза скорост. Към това бих добавил и търсене на алтернативни форми на спестявания – в ценности, имоти и други", посочва още той.

За днес от 18:00 часа пред сградата на Министерския съвет пък е планиран протест срещу предложенията за промени в пенсионното осигуряване. Над 1 800 потребители вече са потвърдили участие в събитието в социалната мрежа Facebook.