Парламентът даде зелена светлина на кабинета да изтегли допълнителен външен заем в размер на 1,5 млрд. евро, с който да се поемат разходите за гарантираните влогове в КТБ.
Това стана, след като депутатите ратифицираха договора за заем, подписан на 8 декември. "За" гласува мнозинството на ГЕРБ, РБ, ПФ и АБВ. БСП беше против, а ДПС се въздържа.
Заемът е сключен между България и 4 банки (HSBC, Societe Generale, Citibank (клон Лондон) и УниКредит Булбанк АД) от една страна в ролята на регистратори и UniCredit Bank АG (клон Лондон) от друга в ролята на агент. Средствата ще бъдат отпуснати под формата на мостово финансиране.
УниКредит Булбанк АД поема най-голям ангажимент сред кредиторите – за 516 млн. евро. Citibank (клон Лондон) участва с 334 млн. евро, а HSBC и Societe Generale – с по 325 млн. евро, става ясно от текста на договора, публикуван в сайта на парламента.
С поемането на новия дълг се очаква 2 млрд. лв. да бъдат насочени за подпомагане на Фонда за гарантиране на влоговете да изплати всички гарантирани депозити в КТБ. С останалите средства ще се гарантира като цяло ликвидна подкрепа.
Заемът се предвижда да бъде погасен с постъпленията от планирана емисия държавни ценни книжа на външните пазари през 2015 година, е записано в мотивите към ратификацията.
Заемът е договорен за срок от 6 месеца с възможност да бъде удължен с още 6 месеца.
Решението беше взето след едночасови дебати. По време на тях Янаки Стоилов от БСП предупреди, че с поемането на новия дълг всеки български гражданин ще трябва да плати през следващите години по около 3400 лева. „Разходите по дълга са повече, отколкото разходите за култура, спорт и образование, взети заедно“, каза Стоилов и изрази надежда, че будната културна съвест ще се събуди и за това.
Мартин Димитров от Реформаторския блок обаче припомни, че всяко управление на БСП завършва с криза. „Само БСП може да взима заеми и с тях да се прави социална политика. Това има катастрофален ефект и този модел трябва да бъде спрян“, каза той.
Красимир Янков от БСП репликира, че през последните години българите са започнали да осъзнават, че мантрата за финансова стабилност, която се повтаря, рухва, и че отговорността за това трябва да бъде споделена от всички партии.
Съпартиецът му Румен Гечев предупреди, че в тегленето на заема има няколко лоши новини. Той обясни, че страната ни може да влезе в дългова спирала, че в мотивите на кабинета не е записано как дългът ще започне да намалява и че нищо от този дълг не отива в икономиката.
„Това може ли да превърне държавата във финансова пирамида“, попита го Красимир Янков от трибуната, а Гечев изрази надежда, че това няма да стане. „Ние първо сме българи, а след това сме от различни политически сили“, каза Гечев.
09:40 | 10.09.22 г.