Повечето икономически анализатори и финансисти са скептично настроени към предложението за въвеждане на налог върху данъчните трансакции, показа анкета на Investor.
За въвеждането на такъв данък лобират пред парламентарно представените партии от КНСБ. Лидерът на синдиката Пламен Димитров предложи вчера да се облагат с определен процент всички сделки с акции и облигации, както и операциите с валутни курсове.
„Приходите за бюджета от такъв данък биха могли да са в границите 180 – 200 млн. лв. годишно, а размерът да следва предложението за такова облагане на ниво ЕС“, каза пред Investor.bg Николай Ненков от КНСБ. Той посочи, че синдикатът не е правил собствен анализ за ефекта от налога и не предлага конкретен размер на облагането. Профсъюзът ползвал разчети, правени по времето на Симеон Дянков, и на Европейската комисия (ЕК).
През 2011 г. ЕК предложи такъв данък и десетина държави подкрепиха идеята за ставка от 0,1% върху сделките с акции и облигации и от 0,01% върху трансакциите на деривати. Николай Ненков очаква, ако се въведе този данък в България, ставките да съвпадат с предложените от Брюксел параметри.
Според него сред управляващите партии нямало съпротива срещу въвеждането на данъка, още повече, че това е записано в споразумението между управляващите. „Затова смятаме, че има нагласа управляващите да го въведат“, уточни синдикалистът.
„Въвеждането в момента на данък върху трасакциите е абсолютно неподходящо“, смята Георги Бисерински, изпълнителен директор на Селект Асет Мениджмънт. Той предположи, че предложението на синдиката засяга въвеждането на данък върху оборотите, които се регистрират на Българската фондова борса (БФБ). “Като се имат предвид ниските обороти, които се регистрират през последните години, ефектът от подобен данък ще е нищожен за приходите в бюджета“, изчисли експертът.
„Същевременно това ще оскъпи комисионите на инвестиционните посредници, тъй като те ще трябва да добавят данъка върху таксите, които вече събират от своите клиенти. В крайна сметка, от една страна, това ще намали интереса на инвеститорите заради покачването на таксите, а за бюджета няма да има съществен ефект“, допълни той.
Бисерински допълни, че такъв данък има смисъл да се въведе на развит капиталов пазар с големи обороти, където резултатът ще е съществен принос за фиска. „В нашия случай нямаме тези предпоставки“, припомни анализаторът. Като цяло той обобщи, че въвеждането в момента на данък върху трансакциите е абсолютно неподходящо.
„В бюджета няма да постъпят заложените приходи, а финансовите институции ще прехвърлят налога към потребителите“, е мнението на Явор Алексиев, икономист от Института за пазарна икономика. Според него, ако се стигне до въвеждането на подобен данък, тежестта ще бъде прехвърлена върху потребителите - физически или юридически лица.
„В същото време досегашните опити с подобен налог в други страни от ЕС показват, че генерираните приходи са значително по-малко от първоначално заложените очаквания“, допълва той. „Така при условие, че потребителите не могат да избегнат плащането на данъка, то те ще понесат и основната тежест от него“, обясни експертът на ИПИ.
„В ЕС в момента около 14 страни са се изказали в подкрепа на този данък и то след дълги преговори. Други пък решиха поетапно за в бъдеще да го въвеждат. Това все още не се е случило“, добави Алексиев. По думите му това е един от тези данъци, които се предлагат с някакво усещане за социална справедливост, а целта е банковият сектор да поеме част от тежестта в условията на криза, смята той.
16:08 | 12.09.22 г.