Какво следва от решението на Москва да спре проекта "Южен поток" и какво ще се случи с дългосрочните договори за доставка на руски газ за България? Седмица след като бе оповестено решението на Кремъл, политическите спорове по темата продължават.
"Не бихме могли да направим много, за да променим решението на основния акционер за „Южен поток“, заяви пред БНР бившият министър на икономиката и енергетиката Делян Добрев от ГЕРБ, който сега е председател на енергийната комисия в парламента.
Според него освен самото спиране на проекта няма да има други последствия върху останалите ни енергийни взаимоотношения с Русия. Той е категоричен, че страната ни няма да спре да получава приходи от транзита на газ, защото договорът ни за това е до 2030 г. Контрактът е 10-годишен и е стартирал миналата година, като има клауза за автоматично подновяване, добави той.
В отговор Драгомир Стойнев от БСП, който е член на енергийната комисия в НС, заяви, че проблемът е какво ще се случи след 2030 г.
„Булгартрансгаз“ ще загуби приходи по простата причина, че ако сега Русия плаща на нас за транзита на газ до Гърция и Турция, със заобикалянето на България вече Русия ще плаща на Турция, за да доставя газ на България и Гърция. Това означава, че след няколко години бъдещето на „Булгартрансгаз“ – предприятие, което носи годишно около 100 млн. долара в бюджета на държавата, е поставено под въпрос“, твърди Стойнев. Според него ще последва загуба на работни места.
„Въпросът е геополитически. С решението на Русия се засилва ролята на Турция не само в региона, а ролята й относно доставките на природен газ за Европа. ЕК трябва да е наясно, че се сформира много сериозен съюз на база енергийни ресурси между Русия и Турция. Тук не става дума само за проекта „Южен поток“, каза Стойнев и посочи, че в бъдеще Турция се очертава като силов играч в преговорите с ЕК.
Стойнев е категоричен, че България е коректен партньор. По думите му никога Русия не е споменавала за заобикаляне на страната.
„Нещо се е случило по време на служебното правителство, за да се вземе това решение. Г-н Щонов даде отговор преди няколко дни, че именно той с неговото писмо, което официално е изпратено до „Газпром“, дефакто е спрял проекта“, смята червеният депутат.
Делян Добрев бе категоричен, че не трябва да се хвърля вината върху служебното правителство. Той подчерта, че към 2030 г. България ще добива собствен газ. Според него дори можем да изнасяме синьото гориво, което е извън нуждите ни.
Той посочи и друг много важен проект – газа от Каспийския регион. „Ние наистина ще взимаме газ към 2020 г. от Гърция, но това няма да е руски газ, а от Каспийския регион“, коментира депутатът.
„Не мисля, че нещата трябва да се драматизират. Много по-важно за нас са българските находища и да имаме алтернативно трасе“, допълни той.
Стойнев обаче изтъкна, че още нищо не е сигурно около проекта за Трансадриатическия газопровод (TAP). Той постави под съмнение и добива на газ в България. „Южен поток“ стана жертва на геополитическия сблъсък между Русия и Запада на територията на Украйна, категоричен бе още социалистът.
"Енергийният хоризонт над България взе много да изсветлява. Вече не остана и сянка на голям инвестиционен проект, който да бъде реализиран", каза пред БНР експертът по енергийни въпроси Славчо Нейков.
Той подчерта, че досега страната ни има много пасивна позиция при формулирането на европейската енергийна политика, което според него задължително трябва да се промени.