Пореден ден на опашки пред КТБ
в. "Стандарт"
За втори пореден ден в петък пред централата на КТБ в столицата се изви опашка от чакащи да се коригират техническите грешки в данните им, които им пречат да изтеглят парите си от банката.
Още вчера стана ясно, че хората, които са си сменили личната карта в последните няколко месеца, трябва да актуализират личните си данни, за да могат да си вземат парите.
Оказа се обаче, че има и хора, от чиито сметки са изчезнали пари. На един от вложителите му се губят 14 000 лв. Най-вероятната причина това да се случи, освен ако не става дума за чисто техническа грешка, е докато банката е била под запор да е било поискано да се удържат пари от сметката за неплатени данъци. Така с отварянето на сметката първи са си взели парите данъчните - но това трябва да се провери като пак се подаде заявление до квесторите на КТБ и се чака 7 дни, съобщи Нова ТВ.
Още в четвъртък стана ясно, че хората, които са си сменили личната карта в последните няколко месеца, трябва да актуализират личните си данни, за да могат да си вземат парите.
Хората със сметки в чужда валута трябва да знаят, че те се изплащат в български левове по курса на деня определен от БНБ. Той по правило е по-нисък от курса в чейндж бюрата, но като се сметне и таксата за теглене в брой на големи суми излиза много по-изгодно да ги пренасочите в друга сметка директно в долари, вместо да се обръщат в левове и да се разнасят в плик.
Инвеститори с право да пребивават у нас
в. "Стандарт"
Визовият режим е най-сериозният проблем пред чуждите инвеститори, станало ясно по време на среща на зам.-министъра на икономиката Даниела Везиева с представители на бизнеса. В повечето държави от ЕС са регулирали този процес, като издават статут за временно пребиваване според размера на инвестицията.
У нас не е така, инвеститорът има срок от 90 дни, след който трябва да напусне държавата, а това създава проблеми, каза зам.-министърът вчера по време на посещението си в Русе. Затова още другата седмица въпросът ще бъде обсъден от експертите в Министерство на икономиката.
За малкия и средния бизнес ще започнем да работим за намаляване на административната тежест, каза зам.-министърът. На първо време ще се промени начинът на плащане на данъци, а след това и ще се облекчи регулаторният режим по таксите. Надеждите на Везиева са в началото на 2015 г. това да започне да се случва, тъй като парламентът трябва да промени поне един-два лицензионни режима.
Даниела Везиева коментира и темата за липсата на квалифицирани кадри на фона на безработицата у нас. Според нея на първо място има една мярка, която може да заработи бързо в помощ на бизнеса и това са курсовете за квалификация. Ако бизнесът е готов да поеме конкретен тип работна ръка, се организират такива обучителни курсове, обясни зам.-министърът.
Вече няма да има базари за дрехи и бельо в НДК
в. Capital Daily
Съветът на директорите на НДК е решил да не дава съгласие за организирането на традиционния базар в сградата.
Инициативата била на новия изпълнителен директор Мирослав Боршош и подкрепена от останалите членове на ръководството на културната институция.
"В предложените ми оферти за наем на площи, фигурираха десетки щандове, на които трябваше да се продават дрехи и бельо. Убеден съм, че Националният дворец на културата се нуждае, освен от цялостна концепция в областта на културната, конгресна и конферентна дейност, но така също и от ново виждане за това какво трябва да помещава, как трябва да изглежда и какво да символизира емблематичната сграда на Двореца и с какво не би трябвало да се свързва", е обявил Боршош.
Пред bTV Боршош тази сутрин нарече щандовете "текстилни аномалии" и посочи, че като нов директор ще провери как е управлявана културната институция. "Членовете на ръководството получават по 1300 лв заплата, съобщи директорът.
Комисията по хазарта обмисля ограничителни устройства в машините
в. "Новинар"
Държавната комисия по хазарта очаква в бюджета през следващата година да влязат над 150 млн. лв. Това съобщи в кулоарите на Народното събрание председателят на Комисията по хазарта Огнемир Митев.
В момента сумата, която влиза в бюджета от хазарта, е около 130-140 млн. лв, като според Митев промените в Закона за хазарта, прието окончателно днес, ще доведат до още около 20 млн. лв повече.
Подготвена е наредба за превенция на хората, зависими от хазарта, която трябва да бъде приета от Министерски съвет, каза още той. Става дума за наредба за социално отговорно поведение - да се ограничават хора със зависимости от хазарта да не разходват много средства, обясни Митев и призна, че това може да стане както електронно, така и с други средства.
Запитан как може да се ограничи човек, който е зависим от хазарта, Митев отвърна, че това е медицински проблем, а при приемане на Наредбата в комисията ще бъде включен и психиатър. "Това, което ние ще можем да правим е въвеждане на електронни устройства, които ще се вграждат в машините, които ще го ограничават - като изиграят 300 евро машината загасва и му казва: до тук сте, господине, не можете да играете повече", обясни Огнимир Митев.
Той посочи, че европейската практика в тази посока е ограничение до 500 евро, като е въпрос на запис в наредбата каква точно ще бъде сумата у нас. Председателят на Държавната комисия по хазарт призна, че очаква съпротива от фирмите по отношение на въвеждането на електронни устройства. Съдържателите са тези, които ще трябва инвестират между 5 и 10 хил. евро за брой, призна той.
18:35 | 26.08.22 г.