България може да се възползва от инвестиционния план „Юнкер“ по всеки един от приоритетите, определени за фонда - развитие на дигиталната икономика, енергийна ефективност, транспортна инфраструктура, както и образование и иновации. Във всяка една от тези теми имаме проекти в България, които могат да са по-атрактивни за частно финансиране, стига част от риска да бъде поет, а пречките пред осъществяването им – отстранени, каза в интервю за „Стандарт“ еврокомисарят по въпросите на бюджета Кристалина Георгиева.
Инвестиционният план „Юнкер“ е на стойност 315 млрд. евро. Преди дни стана ясно, че новият Европейски фонд за стратегически инвестиции на стойност 21 млрд. евро е в основата на петгодишната програма. Председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер заяви, че той ще бъде използван като "сийд фонд, които ще привлече поддръжници от частния сектор".
„Целта на плана е да вдигне доверието на инвеститорите в Европа - както на европейските, така и на външните, като събуди парите, които в момента спят в банките. Нашата преценка е, че най-голямата пречка за това по-бързо да излезем от кризата, да се генерират повече растеж и работни места, е отсъствието на доверие, въпреки че кризата е приключила. Това е по-скоро психология, отколкото отсъствие на финансов ресурс“, казва
„В банките има голяма ликвидност, ЕЦБ по депозитите "взима" минус 0,2%, т.е. наказва държането на парите по сметка. Но това наказание не е достатъчно, трябва да създадем условия тези пари да влязат в икономиката“, пояснява целите на плана еврокомисарят.
Георгиева допълва, че инвестиционният план има три цели. Първо, да бъде понижен рискът за инвеститорите със създаването на Европейския фонд за стратегически инвестиции. Всъщност това е гаранционен фонд, който цели да намали риска при инвестирането в големи проекти и в малки и средни предприятия, пояснява тя.
Втората голяма задача е да се създаде портфейл от проекти, които имат стратегическо значение. Тук самите страни членки определят в рамките на своите приоритети кои са тези проекти и ги представят на инвестиционен комитет, в който участват ЕК и ЕИБ.
Третата задача е да се направи оценка защо някои проекти не се реализират. „Защо например ние в България имаме все още проблем да санираме панелките. Отстраняването на пречките пред такива проекти е точно толкова важно, колкото е и наличието на финансиране. Взехме решение тези страни членки, които искат да внесат свой собствен ресурс в този фонд, да го направят, без това да се зачита при калкулиране на дефицита“, допълва Кристалина Георгиева.
„Аз много говоря по темата за енергийната ефективност и санирането, защото видимо е приоритет за България, признат от правителството за такъв. У нас има успешни пилотни проекти, но все още няма реализация на мащабна програма в цялата страна. Доколкото разбирам, 8 от работещите в България банки са готови да се включат. Хората също са заинтересовани, всеки иска да му е по-топло и да му струва по-малко. Строителният бизнес е много заинтересован - това значи много работа, най-вече за малки фирми“, дава пример Георгиева.
„Това, което фондът може да направи, е да даде гаранция за мащабност на програмата или да поеме риска от срив на цените, в резултат на който заложените показатели за рентабилност не могат да бъдат постигнати. Може да окаже и техническа помощ, особено за отстраняване на административните пречки. Трябва да се предлагат проекти, които могат да привлекат частни инвестиции, защото не можем да товарим бюджета на държавата“, коментира еврокомисарят.
По въпроса за спирането на проекта "Южен поток" от страна на Русия Кристалина Георгиева припомня, че строителството на газопроводи на територията на ЕС трябва да бъде съобразено с европейското законодателство, което цели да защити потребителите на газ от високи цени или от риск от прекратяване на доставките. Според нея проектите за интерконекторите с Гърция и Румъния ще служат като буфер срещу потенциалните последици от спирането на "Южен поток".
05:23 | 14.09.22 г.