Увеличение на минималната работна заплата на два етапа догодина ще предложи министърът на финансите Владислав Горанов, при което тя ще достигне 380 лева. Това става ясно от негов коментар пред БНР днес.
„Аз съм готов да отстъпя от позицията си за запазване на размера на минималната работна заплата и всъщност ще предложа тя да расте, само че не толкова рязко, колкото бяха предложили колегите на един предходен етап, а на две части в рамките на следващата година – с 20 лева до 360 лева от 1 януари и с още 20, ако няма някакъв сериозен катаклизъм, от средата на 2015 година, т. е. тя пак ще достигне в следващата година 380 лева, така както се предлага от синдикатите и от служебното правителство”, обясни Горанов.
По думите му „тази еволюция” в позицията на финансовото министерство идва от процеса на консултиране. „Оказва се, че трудовият пазар, поне според по-голямата част от работодателските организации, би могъл да поеме това увеличение”, аргументира се той.
Финансовият министър обясни, че след заседанието на Тристранния съвет за национално сътрудничество и след като е изслушал „купища мнения в различни посоки”, основните му притеснения за размера на минималната работна заплата не са намерили подкрепа.
След продължило над три часа заседание в петък Националният съвет за тристранно сътрудничество, в който влизат представители на държавата, бизнеса и синдикатите, не стигна до общи позиции по проекта за Бюджет 2015, в който е заложено замразяване на минималната работна заплата.
Въпреки това обаче вицепремиерът и министър на социалната политика Ивайло Калфин обяви, че е доволен от дискусията, тъй като тя е била конструктивна. В интервю за Investor.bg в четвъртък Калфин подчерта, че не се е отказал да настоява за по-висока минимална работа заплата още от 2015 г.
Горанов коментира още, че отговорът на въпросите за нарастването на възрастта за пенсиониране и откъде ще се изплащат от началото на следващата година пенсиите на категорийните работници, ще намерят решение между първото и второто гласуване на бюджета на ДОО в Народното събрание.
„Дотогава много интензивно представители на НОИ, на социалните партньори, на МФ и на МТСП ще дискутират темата. Разбира се, крайното решение нормално да е на този, който носи отговорност за цялата изпълнителна власт, именно премиерът“, допълни Горанов, цитиран от пресцентъра на министерството.
„Натрупаха се доста проблеми, свързани с работата по европейските програми, което доведе до спиране на плащанията, до стотици милиони задължения на държавата към бизнеса заради изпълнението на такива проекти. Имаме намерение още до края на годината и по ОП "Регионално развитие", и по ОПОС да разплатим всички средства, които фирмите дотук коректно са изработили, фактурирали и сертифицирали по съответния ред“, обясни Горанов по актуалната тема за усвояването на еврофондовете.
Финансовият министър коментира и темата за повишаването на събираемостта на приходите. По отношение промените в данъчните закони той уточни, че „в Закона за акцизите и данъчните складове и в Закона за митниците има промени, които връщат част от отменените инструменти за контрол както върху горивата, така и върху алкохола, така и върху тютюна, въобще върху акцизните стоки. Връщат ги на ниво закон като инструментариум на Агенция „Митници”, за да може още по-ефективно да се гарантира, че няма да има злоупотреби с движението на акцизните стоки“. Увеличението на данъка върху лихвите според министър Горанов „ще накара хората да извадят парите си от банките и да ги включат в крайно потребление, което е нещо много добро за икономиката“.
По актуалната тема за сливането на двете приходни администрации министърът заяви, че „когато се стигне, ако въобще се стигне до такова обединение, то няма да е свързано със съкращения на персонал, ако някой ще напусне Агенция „Митници” или НАП, той ще го напусне заради начина, по който изпълнява своите задължения, а не заради едно обединение, което е все още предмет на анализ“.
20:55 | 11.09.22 г.