Българите се нареждат в групата на най-продължително живеещите в добро здраве, въпреки че според обективната статистика живеем с четири години по-малко от средно европейския жител. Това каза за БТА председателят на Националния статистически институт Сергей Цветарски.
Според него определено у българите са по-занижени изисквания и по-оптимистично оценяваме здравето си спрямо реалното му състояние. "Едно е усещането на швейцарец на 80 години за здравето му и друго е усещането на българина", смята експертът.
Продължителността на живот в добро здраве се запазва на едно и също ниво за периода 2008-2012 година като в началото и в края му съответно е била 62,1 години за мъжете и 65,7 за жените, каза още председателят на НСИ. Изключението е през 2010 година, когато продължителността става 63 години за мъжете и 67 за жените. Това вероятно се дължи на случайни причини, тъй като устойчивата тенденция е стагнацията на този показател.
Според Цветарски тази тенденция ще се запази в краткосрочен план, но в перспектива ще се сближава с общо европейските тенденции.
След пенсионирането си българинът запазва добро си здраве за около 8 - 9 години, а след това има рязък срив, отбеляза още Цветарски. По думите му това вероятно означава, че не се грижим добре за възрастните си хора, когато изпаднат в такава потребност.
Председателят на НСИ изрази личното си мнение, че е обосновано да се "гони" изравняване на възрастта на пенсиониране на мъжете и жените въз основа на данните за очакваната продължителност на живота и практиката в ЕС.
В какъв хоризонт обаче това трябва да стане, би трябвало да определят политиците и икономистите. За да са обективни пенсионните разчети, те трябва да бъдат базирани на иконометрични модели, направени съвместно от НСИ и съответните академични и научни институции, смята Цветарски.
06:47 | 13.09.22 г.