Абсурдно е държавата да спасява КТБ и ако парламентът се опита да го направи, ще съкрати живота си. "Горещият картоф" КТБ се отрази не само на икономиката ни, а на цялото общество. Това каза в интервю за вестник „Стандарт“ икономистът проф. Боян Дуранкев.
„Казусът с КТБ възникна неочаквано. Казвам го в подкрепа на тезата, че вероятно КТБ е била в добро здраве, може би дори наблюдавана от БНБ, до момента на атаката“, коментира той. Според него оттук нататък, когато е трябвало да се спасява положението, е била нужна бърза хирургическа реакция и намеса буквално в следващите 2 до 3 седмици.
Банката обаче е била оставена да плува по течението „към водопада, от който няма спасение“.
„Очевидно е, че границата и като време, и като недостиг на средства в КТБ, е прехвърлена. В този случай се отива към стандартната процедура - затваряне на банката и тя остава в историята. Нека само хипотетично допуснем, че КТБ бъде подкрепена, независимо от кого и отвори врати на 1 декември. Това със сигурност означава мощен приток на вложители, които ще искат веднага да прехвърлят от тази банка с лош имидж своите спестявания към друга банка. Това значи, че КТБ ще е в състояние, близко до смъртта“, обяснява Дуранкев.
Той допълва, че ако съмнителна компания, регистрирана през септември, тръгне да спасява КТБ, е очевидно, че има някакви специални интереси, недопустими за банковата ни система и за бизнеса. А ако го стори държавата, то тя поднася като жертва в името на частна банка голяма част от данъците и постъпленията от обикновените граждани, които имат много по-малко от 100 000 евро в банките.
„Ето защо трябва да се пристъпи към обикновената процедура и да се оздравява Фондът за гарантиране на влоговете, както и да се мисли за тези 60-80 000 души, работещи във фирми със сметки в КТБ. Защото КТБ е неспасяема“, каза икономистът.
Запитан носи ли БНБ вина за състоянието на КТБ той заявява, че ако КТБ е била "черен лебед" (неочаквано явление – бел. ред.), е възможно БНБ просто да е проспала и то невиновно случващото се в банката. Но ако тя е била "хитра лисица", то цялото ръководство на БНБ носи отговорност.
„Цялостната експертиза, а не само тези 60 страници, които ни бяха дадени, не е достатъчна да се даде отговор на въпроса кой и защо атакува отвън КТБ. Но е очевидно, че банката бе атакувана отвън, независимо от порочните й практики отвътре“, обяснява той.
Проф. Боян Дуранкев коментира, че освен казуса КТБ, има още два сложни казуса, които косвено са свързани с нея и пряко - с всички останали банки.
„Първо, задължителната необходимост от промяна на банковото ни законодателство, за да няма повече подобни случаи. Нужна е промяна най-малко в частта за раздаването на необезпечени кредити. Трябва да се помисли и за лихвения процент по кредитите - дали да е плаващ или стабилен. Второ, необходимо е БНБ след смяната на гуверньора да помисли за стрес-тестове в други банки, защото порочните практики не са само в КТБ“, смята Дуранкев.
Той заявява, че поставената под надзор банка не трябва да носи допълнителна нестабилност в теглене на нови заеми за оздравяването й. „Оздравяването на КТБ през държавата означава разболяване на държавата“, аргументира се той.
По повод последното законодателно предложение за удължаване на срока за отнемане на лиценза икономистът заяви: „Потенциалният инвеститор е интересен, защото държи държавата да участва, а този вариант е абсолютно неприемлив. ЕПИК не изглежда достатъчно сериозен инвеститор. А държавата да спасява КТБ е абсурдно и ако парламентът иска да съкрати живота си, нека да се опита да го стори. Въпросът не е политически и най-разумно е да се приложи буквата на закона, като започне поетапното изплащане на вложенията до 100 000 евро. Ако е нужно, да се изплатят половината сега, а другата половина след Нова година“, препоръчва той.
На въпрос откъде държавата може да осигури нужните 2 млрд. лв. за спасяването на КТБ той отговаря, че в никакъв случай не трябва да се отпуска безвъзмездна помощ и „преливане на кръв“ от данъкоплатците към банковата система.
Има начини за попълване на ФГБВ - или чрез авансово попълване от другите банки или чрез заем от държавата. Според него при фалит на КТБ ще фалира само една банка, а иначе при оздравяването ще се разклати цялата ни държава. “Предпочитам да жертваме пешката, а не царицата“, каза икономистът.
Той препоръчва да има промени по отношение на възможността свободно да се раздават необезпечени кредити от банките, което било е разрешено по закон от 2002 г. „Нужно е лечение на банковото ни законодателство и пациентът да се даде на докторите, а не на лобистите. Нужна е експертиза на всички банки у нас“, смята той.
Дуранкев очаква хората с гарантираните депозити да имат достъп до парите си частично през ноември. Хубаво е българинът да знае кои политици са получавали преференциални кредити и дарения от КТБ, за да си направи сметка в бъдеще, допълни той.
Развитието на казуса КТБ можете да следите тук
Свързани компании: