Гуверньорът на Българската народна банка (БНБ) Иван Искров заяви, че е готов да подаде оставка, щом бъде намерено решение за поставената под специален надзор Корпоративна търговска банка (КТБ) и има стабилност в управляващото мнозинство. По този начин той отговори на въпрос на депутата от ГЕРБ Ивайло Московски в рамките на заседание на бюджетната комисия. "Нямам никакво основание да се притеснявам от извършените от банката безброй много задачи през годините", добави управителят на БНБ.
До 31 октомври квесторите на КТБ трябва да внесат окончателните финансови отчети, съобщи управителят на БНБ Иван Искров пред временната комисия по бюджет и финанси, сформирана по-рано днес. "Ако има забавяне, то ще бъде в рамките на дни", допълни той.
При положение, че документите покажат отрицателен капитал на поставената под особен надзор банка, БНБ е длъжна да отнеме лиценза на КТБ, а след това да подаде и искане за начало на процедура по несъстоятелност на банката. 20 дни по-късно започва и изплащането на гарантираните влогове в банката, запозна с процедурата спрямо сегашното законодателство Искров.
Той посочи, че е мит, че БНБ не желае да бъде намерено пазарно решение и отваряне на КТБ и дори по-рано през деня е имало среща с "ключови акционери" в банката.
Управителят на централната банка припомни, че заключенията в доклада на одиторите са, че са необходими допълнителни провизии в размер на 4,22 млрд. лева, за да може банката да отвори. БНБ не може да вземе решение сама за съдбата на банката, а действията й са продиктувани от закона, категоричен беше Искров по време на дискусията.
За него КТБ не е изолиран случай в исторически план, но никога не е имало такъв натиск срещу централната банка никъде по света. В същото време обаче банката е изолиран случай за българската банкова система.
"От юни досега, с подкрепата на българското правителство и търговските банки, полагаме огромни усилия, за да неутрализираме негативния ефект от поставянето на КТБ и ТБ „Виктория“ под особен надзор", коментира още Искров.
Фондът за гарантиране на влоговете е предприел няколко стъпки за набиране на средства за изпащане на гарантираните влогове в КТБ и техническото обезпечаване на операциите по изплащане на средствата на гражданите, обясни председателят на Фонда Росен Николов пред депутатите.
На първо място Фондът е започнал равномерно да ликвидира портфейла си от Държавни ценни книжа. Основно операциите са на външните пазари, за да не се поставя под натиск вътрешния пазар. Институцията е постигнала и споразумение с търговските банки за отпускане на ликвидност срещу книжа, за да не се налага спешна продажба на книжа.
Друг начин за набиране на средства е издаване на облигационна емисия с държавна гаранция, както и частично финансиране от държавния бюджет или синдикиран заем от глобални финансови институции, обясни Николов.
Фондът е извършил и техническа подготовка за изплащане на влоговете като са извършени три стрес теста на системата.
Извън случая с КТБ е сключено стендбай споразумение с Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) за кредитна линия при фалит на банки. Според Николов Фондът е достатъчно обезпечен и има средства, които покриват 5,2% от гарантираните влогове в България. Средно за ЕС това съотношение е 0,8 на сто.
Да отговори на въпросите, свързани с банковия надзор в страната, в комисията беше изслушан и подуправителят на БНБ Цветан Гунев, който е в отпуск заради водено срещу него съдебно дело. Той уточни, че надзорът у нас е на две нива - микро за отделните банкови институции и макро - на базата на всички индикатори за системата.
Гунев беше категоричен, че цялостна проверка "на място" с физическите документи в КТБ е правена през пролетта на 2013 година и тя е показала, че банката е в добро състояние. Централната банка е била планирала нова проверка през септември 2014 година. От създаването на банката е имало поне 10 физически проверки на документацията, като за последните пет години са извършени две цялостни оценки и две, свързани със законодателството срещу пране на пари.
На базата на оценката от последната физическа проверка през 2013 година и текущия контрол, който се извършва всеки месец, е дадено и разрешението за покупката на ТБ „Виктория“. Одитите за 2013 година на банката са обхванали 73% от кредитния портфейл на банката на стойност 3 млрд. лева. Документите за обезпеченията са изчезнали, каза още Гунев.
Според депутатът от БСП Лява България Румен Гечев "има нещо дълбоко нередно с банковия надзор", коментирайки, че 20 кредитополучателя държат 30% от кредитния портфейл на банката. Този факт, както и неестествената динамика на КТБ, е трябвало да предизвикат допълнителни проверки на БНБ. Гечев обърна внимание още, че липсва реакция и на финансовото разузнаване на ДАНС.
Подуправителят на БНБ Димитър Костов направи коментар и по отношение на сключени цесии с активи на банката. Според проучванията на централната банката те са законни, обект са на търговското право и БНБ не може да ги забрани или разреши, защото така би играла ролята на съд. Един от квесторите в КТБ – Станислав Лютов, уточни, че са поискани прихващания на стойност между 500 и 600 млн. лева. Сред подадените заявления има такива на общински и държавни дружества. Дори всички тези искания да бъдат осчетоводени, те са в полза на банката, защото ще намалят дефицита от 4,22 млрд. лева, обясниха още от БНБ.
Искров планира да проведе консултации с всички парламентарно представени партии, на които да бъде избран нов управител на централната банка. Според него не е необходимо сега да се дестабилизира една от малкото работещи институции в страната и затова не подава оставката си веднага.
Припомняме, на 20 юни БНБ постави КТБ под специален надзор, след като банката изчерпа ликвидността си и преустанови разплащания. Акционерите в банката с дял от над 10 на сто бяха лишени от право на глас и бяха назначени квестори.
Мажоритарният собственик на КТБ Цветан Василев се предаде на полицията в Сърбия на 16 септември, след като беше обявен за издирване от Интерпол. Същият ден сръбски съд го освободи с мярка „подписка“. Международният паспорт на Василев е отнет и той трябва всеки ден да се явява в съответното полицейско управление. Дни по-късно стана ясно, чепрокуратурата е изпратила на компетентните съдебни власти на Сърбия молба за екстрадицията на Василев.
Междувременно Европейската комисия обяви началото на досъдебна процедура срещу България заради КТБ и банка "Виктория". Причината е, че страната ни е допуснала закъснение с изплащането на гарантираните депозити на граждани и фирми в двете банки. Според действащата директива гарантираните депозити до 196 хиляди лева трябва да започнат да се изплащат 20 дни, след като стане ясно, че дадена банка не е в състояние да изплати парите на вложителите си.
Развитието на казуса КТБ можете да следите тук
Свързани компании:
22:30 | 12.09.22 г.