Ако отговорните институции преценят, че ТЕЦ "Варна" е необходима на енергийната система при възможна газова криза, то трябва да бъде направена промяна на комплексните разрешителни на централата, както и да бъдат подписани договори с НЕК и ЕСО за доставяне на енергия и студен резерв. Това съобщи на пресконференция в БТА Минчо Минчев - изпълнителен директор на ТЕЦ "Варна".
В противен случай централата затваря врати на 1 януари, защото изтичат комплексните й разрешителни, а не е извършен проектът за екологизация. Според Минчев, ако държавата иска централата да продължи да работи през тази зима, трябва да се възползва от доклада на ЕК след извършени стрес тестове на енергийните системи в страните от ЕС.
С блоковете, които работят в ограничителен режим - от Първи до Трети, можем да осигурим един блок за студен резерв, но трябва да имаме и един блок, който да работи през цялото време, уточни Минчев. Той каза, че не става въпрос за определяне на квота за топлоцентралата за регулирания пазар, а за сключване на обикновен търговски договор с НЕК, който да гарантира работата на 120 мегавата електроенергия за час. Причината да на бъде извършена досега екологизацията от страна на собственика на централата ЧЕЗ е в невъзможността да се осигури възвращаемост на инвестицията, заяви Минчев. Той припомни, че компанията е разработвала различни проекти през годините - от заместване на първите три блока с парогазов блок, през екологизация на всичките шест блока, до заместване на горивото, но проектите не са започнали, защото не може да се възвърнат инвестициите. През 2009 г. по време на газовата криза благодарение на ТЕЦ "Варна" преживяхме леко зимата, но оттогава, след включване на всички вятърни и соларни централи, реално няма активиране на студен резерв от ТЕЦ "Варна" коментира Минчев. Той каза, че в европейски план инвестициите в конвенционални централи все по-трудно се възвръщат заради масовото навлизане на мощности от ВЕИ. За да бъде изпълнен проектът за екологизация на трите блока - 4-ти, 5-и и 6-и на ТЕЦ "Варна", който отдавна е подготвен и още през миналата година е направен търг по ЗОП и е избран изпълнител, е необходимо да се създадат регулаторни механизми за подкрепа на инвестицията, смята Минчев. Той уточни, че това не означава подписване на дългосрочен договор за изкупуване на енергията като тези с американските централи, но е необходим някакъв друг механизъм за подкрепа, който държавата да предложи. До края на октомври ще продължат разговорите в работната група, сформирана между ЧЕЗ и БЕХ за намиране на решение как да бъде осъществен проектът за екологизация. Разглежданият вариант предвижда създаване на ново дружество, което да вземе централата под наем и да осъществи екологизацията й като след това експлоатира централата. Възможно е и привличане на трета страна, посочи Минчев. Проектът ще продължи около 29 месеца и ще струва 120 млн. евро. От тях 68 млн. евро е стойността на офертата от победителя в конкурса по ЗОП за екологизация на трите блока, а допълнително се налагат инвестиции в системите за управление и реконструкция на сгуроотвала, така че крайната стойност става 120 млн. евро, информира директорът на централата. Ако ЧЕЗ и БЕХ не се споразумеят как да бъде изпълнена инвестицията, то ЧЕЗ ще започне преговори за продажба на централата или за отдаването й под наем. "При всички случаи, ако не бъде променено комплексното разрешително на централата, тя ще трябва да затвори още на 1 януари", заяви Минчев. Дори и да започне изпълнението на проекта по екологизация, работещите в ТЕЦ Варна над 300 служители ще се наложи да бъдат временно освободени, докато тече модернизацията, а когато централата започне да работи - най-вероятно ще бъдат наети отново, посочи Минчев. (БТА)