Бюрокрация спъва производството на традиционни месни деликатеси

Бюрократични спънки затрудняват производителите на традиционни месни деликатеси да развиват производството.

Един от проблемите пред месопреработвателите е липсата на акредитирани частни фирми, които да контролират това производство. Това заяви на дискусия Кирил Вътев, член на УС на Сдружението „Традиционни сурово-сушени месни продукти“. 

През последните месеци три български деликатеса бяха включени в регистъра на Европейската комисия за традиционни храни със защитени наименования – това са Роле "Трапезица", Филе "Елена" и Панагюрската луканка. В резултат те вече могат да бъдат произвеждани само от фирми, членове на Сдружението „Традиционни сурово-сушени месни продукти“, което организира регистрацията на деликатесите.

„България досега нямаше опит в регистрацията на продукти, независимо дали са с традиционно-специфичен характер или с географски указания за произход. Ние започнахме тези регистрации, за да не ни вземе някой друг традиционните наименования и да се окаже, че трябва да му плащаме за производството им. Нещата се оказаха обаче доста по-сложни от самата регистрация“, коментира пред Investor.bg Кирил Вътев.

След като продуктите са в списъка, се оказва, че ежегодно трябва да се правят проверки от акредитирани сертифициращи организации. Такива в България няма. Одиторите трябва да проверят на място в предприятията дали Филе „Елена“ например се произвежда според досието, пратено на Европейската комисия.

Проверките трябва да докажат, че всяко едно предприятие поддържа една и съща технология и продуктът накрая с еднакви показатели за качество.

Сертифициращият одит се прави при самото кандидатстване, а след това предприятията трябва да плащат за ежегодни проверки плюс отчисления от продажбата на самия продукт.

„Одитът се оказва доста скъп, а продажбите на тези продукти не са в големи обеми, тъй като те не са за масова консумация и са във високия ценови сегмент. България е малка страна, потреблението няма как да стане по-високо от това, което е сега. Експорт не се прави толкова бързо, да са разчитаме, че високите такси ще бъдат оправдани от продажбите“, допълни производителят.

Оферти за одита са подали компании от Италия, но контролът е с много висока цена. Той обаче е задължително условие, за да стои продуктът в европейския регистър.

Според Кирил Вътев проблемът възниква, тъй като в България няма процедура по акредитация на частни фирми, които да извършат съответния контрол. Такава процедура може да бъде разработена от Българската агенция по акредитация, която се управлява от икономическото министерство.  „Този проблем го установихме преди 5 години, повдигнахме въпроса, резултатът е нулев“, коментира Вътев.

За възможностите за експорт той коментира, че сурово-сушените деликатеси се изнасят, както всички останали български храни, там, където имаме емигранти. „Износът на прошуто преди 50 г. е тръгнал по същия начин. Само че населението на Италия е 55 млн., а на България – 8 млн.“, допълни той. Износ и презентации в чужбина не може обаче да се правят, преди да е минал одитът.

Пред Сдружението, в което членуват 21 компании, има още едно предизвикателство. „Трябва да се научим да работим с едно и също качество с пренебрежимо малки разлики. Влизането в едно сдружение изисква почтеност, дисциплина и спазване на правила. Нашият национален манталитет досега не е доказал, че сме велика сила в спазването на правила и в обединението“, каза още Вътев.

„Искаме да съхраним повече традиционни български продукти, но ще изчакаме да направим регистрираните три устойчиви на пазара“, заяви инж. Живка Георгиева, председател на фондация „Българска месна традиция“ и производител от Сдружението.

Тя посочи, че в момента в процедура на изчакване, преди да бъдат включени в европейския регистър, са Кайсерован врат „Тракия“ и Кайсерована пастърма (кайсероването е операция, при която месото се маже с подправки и бяло вино – бел. ред.).

„Трябва да вървим стъпка по стъпка, защото това са първите хранителни продукти от България в списъка на Еврокомисията. Нека постигнатото да стане устойчиво – да видим какъв интерес ще има потребителят към тях“, допълни тя.

Тя също каза, че след регистрацията деликатесите трябва да бъдат произвеждани с еднакъв вкус, тъй като досега този асортимент се е произвеждал по различни технологии, с различни вкусове, като всеки е проявявал творчство.

Инж. Георгиева посочи и какво е типично българското в технологията – това е практиката месото да се пресова и суши, както и специфичните подправки.  

Кирил Вътев отчита, че като цяло месните деликатеси засега са с нисък пазарен дял. „Въобще високият ценови сегмент за всички храни е 5 – 6%, а при сурово –сушените при всички случаи ще е под 1%“, изчисли той. Има и сезонност при потреблението - през студените месеци хората консумират повече сурово-сушени деликатеси.