Решението за съдбата на Корпоративна търговска банка е на БНБ. Това заявиха проф. Христина Вучева и проф. Валери Димитров пред БНТ. Според експертите Управителният съвет на централната банка и правителството трябва да обсъдят ползите и възможните загуби и въз основата на одиторския доклад да се изчисли капиталовата адекватност на КТБ.
Тогава при отрицателна капиталова адекватност УС на БНБ трябва незабавно да подложи банката на ликвидация, обясниха финансистите.
Проф. Христина Вучева напомни, че още от поставянето на КТБ под особен надзор е била „за" нейното оздравяване по време на специалния надзор. "Аз винаги бях на позиция, че оздравяването на КТБ е най-добрият вариант", каза тя. И припомни, че още тогава е имало хора, които са казали, че става дума за 3,4 млрд. лв. лоши кредити.
Според нея обяснението за случващото се сега е, че има един счетоводен стандарт за оценки на кредити, който е бил преразгледан след световната финансова криза и има нов допълнен, който се прилага едва от 2013 г. "Оценката на риска, на загубата, на лошия кредит, е твърде субективно нещо от този, който прави правилата", каза проф. Вучева.
Тя уточни, че говоренето за дупка от 4,2 млрд. лв. е „малко художествено определение”. И напомни, че на 31 юли в съобщението на БНБ, с което се прие отчетът на квесторите, се посочва, че има загуби от около 60 млн. лв. След това обаче от тях се е искало да се променят правилата и към днес въз основа на новите правила излиза сумата от 4,2 млрд. лв. Не е ясно кой е направил тези правила, но не са одиторските фирми, уточни експертът.
Според нея Управителният съвет на банката и правителството трябва да преценят и да обсъдят ползите и възможните загуби. Тя каза, че ако има някаква възможност да влияе на решението, би се опитала да направи така, че да не се ликвидира тази банка.
Вучева коментира, че сега може да се мисли за вариант да затворят КТБ и да спасят банка "Виктория". Тогава може по закон да се прехвърлят всички пасиви на КТБ във "Виктория", а ликвидаторът да събира дълговете.
Според проф. Валери Димитров БНБ е пропуснала възможността за прилагане на оздравителни мерки по време на специалния надзор. Той каза, че винаги е бил привърженик на това, че банка трябва да се спасява, но в момента ситуацията е такава, че марката КТБ е непоправимо дискредитирана, увредена е нейната репутация. Професорът смята, че едва ли тази банка ще може да бъде спасена, ако в нея се налеят каквито и да е средства, защото това няма да предотврати банковата паника.
Обещанието за ликвидност, което ще спаси банката, трябва да бъде дадено от лице, което да успокои вложителите и да им каже, че няма смисъл да си теглят парите, защото влоговете им са на сигурно място. Такова обещание може да даде само държавата или някоя голяма банка, която да погълне КТБ, което обаче не се очертава, добави той.
Решението тежи върху плещите на УС на БНБ. На основата на одиторския доклад квесторите трябва да изчислят капиталовата адекватност и тогава при отрицателна капиталова адекватност УС на БНБ трябва незабавно да подложи банката на ликвидация, каза експертът.
Според Димитров в момента най-важно е как ще се попълни Фондът за гарантиране на влоговете. Той трябва да бъде попълнен незабавно от тези, които имат интерес от стабилност – това е банковата общност, не само държавата, подчерта той. По думите му вложителите с негарантирани депозити ще претърпят загуби.
Според националния омбудсман Константин Пенчев обаче КТБ се е оказала "не банка, а черна дупка" и лицензът й трябва да бъде отнет незабавно. Пред БНР той припомни, че първите доклади на одиторите са били обнадеждаващи, но последвалата проверка на кредитните досиета е показала, че голяма част от тях не са обезпечени.
Според Пенчев има правна възможност БНБ да реши проблема с поставената под особен надзор банка и без да е сформирано Народно събрание и ново правителство.
„Член 36 от Закона за кредитните институции казва, че ако една банка пет дни не си плаща изискуемите задължения поради проблеми в ликвидността й и въобще капиталови проблеми, и БНБ прецени, че в близко бъдеще тези проблеми няма да бъдат решени, тя е длъжна, не става въпрос за преценка, да отнеме лиценза й“, категоричен беше омбудсманът.
Няма вариант вложителите да не получат гарантираните си депозити, но това ще стане с „огромно закъснение“, коментира още той. Според Пенчев дори и да се наложи държавата да взима нов заем, парите на хората ще бъдат възстановени.
Омбудсманът обаче предупреди, че влоговете с преференциални лихви, дори и да са в размер под 100 хил. евро, не подлежат на обезщетяване, според записаното в закона. Техният брой все още не е изяснен. Според Пенчев ще има съдебни спорове по отношение на тези депозити, когато се окаже, че те няма да бъдат възстановени.