След три поредни месеца, в които дефлацията се понижаваше на годишна база, тя отново се покачва – до 0,8% за септември, показват данните на Националният статистически институт. Разбира се един месец не означава, че тенденцията на свиване на дефлацията е прекъсната. Пикът й бе през февруари, когато тя достигна 2,5% годишно. Дефлацията спрямо август е 0,2%, а от началото на годината - 1,4%. Средногодишната инфлация за периода октомври 2013 - септември 2014 г. спрямо предходните 12 месеца е минус 0,8%.
Спрямо септември миналата година най-много са поевтинели следните групи стоки: съобщения (-6%), здравеопазване (-3,4%) и транспорт (-3,3%), а най-много са поскъпнали: образование (+2,2%), алкохолни напитки и тютюневи изделия (+1,3%) и развлечения и култура (+1,2%). По подгрупи двуцифрен спад на годишна база има при: стоматологични услуги (-23%), застраховки, свързани с жилището (-19%), лекарски услуги (-14%), апарати за приемане, записване и възпроизвеждане на звук и образ (-13%) и захар, сладка, мед, шоколадови и захарни изделия (-12%).
Най-силен ръст по подгрупи има при: комплексни услуги за почивка и туристически пътувания (+8%), плодове (+7,8%), зеленчуци (+4,4%) и услуги за текущ ремонт и поддържане на жилище (+4,1%). Инфлацията, измерена чрез индекса на потребителските цени (ИПЦ) по месеци:
Според БНБ затихването на дефлационните процеси ще се определя главно от допълнителното свиване на отрицателния принос на административно контролираните цени в съчетание с постепенното преустановяване на понижението на цените на хранителните продукти.
Основните рискове пред прогнозираната обща динамика на инфлацията през второто полугодие на 2014 г. са свързани с динамиката на международните цени на храните и петрола, смятат от централната банка. Потребителските цени спрямо август са се понижили с 0,2%, като най-много са поевтинели следните групи стоки: развлечения и култура (-5,7%) и транспорт (-1,5%), а най-силно са поскъпнали: образование (+1,4%) и хранителни продукти и безалкохолни напитки (+0,9%). Сред хранителните продукти най-много са поевтинели: грозде (-8,7%), ябълки (-8,1%) и зрял лук (-6,7%), а най-силно са поскъпнали: домати (+19%), зеле (+16,2%), краставици (+11,5%), картофи (+11,4%) и цитрусови и южни плодове (+6,9%).
Извън хранителните стоки най-много са поевтинели: пътнически въздушен транспорт - със 17,2%, комплексни услуги за почивка и туристически пътувания - с 15,2%, услуги по краткосрочно настаняване - с 11,1%, и автомобили втора употреба - с 5,5%, а най-силно са поскъпнали: градинарство и цветарство - с 2,6%, книги - с 1,8% и услуги в образованието - с 1,4%.
През миналия месец при цените на лекарствата и другите фармацевтични продукти е регистрирано намаление с 0,4%, цените на лекарските услуги отстъпват с 0,1%, а тези на стоматологичните остават на равнището от предходния месец. През септември цените в т. нар. малка потребителска кошница (100-те най-необходими стоки и услуги с тегла каквито имат те в бюджетите на най-бедните 20% от домакинствата) са се повишили с 0,3% спрямо август. От началото на годината дефлацията в малката кошница е 1,1%.
Цените в малката кошница са се изменили спрямо предходния месец, както следва: хранителни продукти (+0,7%), нехранителни стоки (-0,1%) и услуги (без промяна). Според европейската методология (т. нар. хармонизиран индекс на потребителските цени - ХИПЦ*) през миналия месец дефлацията е 0,7%, а на годишна база – 1,4%. Дефлацията от началото на годината по еврометодологията е 1,9%, а за последните 12 месеца до септември спрямо предходните 12 – 1,4%. * Основните разлики между европейския ХИПЦ и националния ИПЦ са, че първият обхваща и потреблението на нерезидентите на територията на страната, както и че ползва тегла отпреди три години (по данни на националните сметки), докато при ИПЦ се ползват тегла от предходната година (по данни от наблюдението на домакинските бюджети).
11:14 | 10.09.22 г.