До 2020 година гръцките зеленчуци ще продължат сериозно да конкурират производството на българските фермери. Това стана ясно на презентация на европейската селскостопанска политика.
Една от причините е, че в Гърция интензитетът на подпомагане на обработваемите земеделски площи е 2,7 пъти по-голям спрямо този в България. Директните плащания, които българските стопани ще получат от 2015 до 2020 година, са 4,5 милиарда евро, докато в Гърция тази сума е 12 милиарда евро за същия период при положение, че там имат с 10 на сто повече обработваема земя. Тези изчисления направи Йордан Великов, независим експерт в областта в Общата селскостопанска политика.
Той посочи още, че по Програмата за развитие на селските райони от 2014 до 2020 година за България са предвидени 2,33 милиарда евро, а за Гърция 4,2 милиарда евро. „Ако не се получи изравняване, а такова не се очаква до 2020 година, винаги в България ще има гръцки плодове и зеленчуци”, каза той.
Запитан каква е причината за тази разлика в субсидиите, той каза, че ЕК предприема компромисен подход при преразпределянето на директните плащания. Броят на страните членки в ЕС расте, а новопристигналите са сравнително бедни държави и затова се разпределят едни и същи суми, идващи от по-богати страни като Германия, обясни Великов.
За да няма шок в страни като Гърция, силно субсидираните в миналото, ЕК намалява нейния пакет само с десетина процентни пункта, обясни експертът. Според него единственото, за което България може да се бори, е да поиска да бъдат увеличени националните плащания към фермерите, но за момента това не е вероятно да бъде разрешено, зощото ще противоречи на правилата на ЕС.