Не е толкова важно колко инвестиции влизат в определен регион, а каква роля са оказали те на пазарите и имат ли съществено значение в определени производства, коментира проф. Ксавие Рише по време на международната конференция „Икономически растеж: стимули и ограничители“, организирана от Института за икономически изследвания при БАН.
Той допълни, че държавите трябва да обръщат внимание на развитието на промишлеността, тъй като тя дава тласък за растеж и на други сфери. Проф. Рише даде пример с автомобилостроенето, като заяви, че „Източна Европа е едно ново Елдорадо за производителите на автомобили“.
Политическата система може да развие, но може и да спъне икономическия прогрес на една страна, заяви проф. д.ик.н. Гарабед Минасян. В доклада си „Институционални ограничители на икономическия растеж“ той подчертава факта, че законите у нас се променят често и видимо с лека ръка. Като пример той посочи, че един закон е променян 8 пъти в рамките на една година.
„Честата и хаотична промяна на законите е противопоказна за действието и развитието на икономиката“, заяви той. Промяната в законите у нас най-често е свързана с лобистки интереси, липсата на нужна квалификация на депутатите, некадърност и липса на професионализъм на регулаторните органи, каза още проф. Минасян, цитиран от организаторите на конференцията.
„Кредитирането у нас е достигнало праг на насищане – около 85% от брутната добавена стойност в страната и се запазва така от 2008 г. насам“, заяви доц. д-р Григор Сарийски при представяне на доклада си „Роля на кредитирането за икономическия растеж в България до началото на кризата и след това“.
Основният извод, който направи доц. Сарийски е, че кредитната активност в сектора на селското стопанство е подчинена в значителна степен на субсидиите от ЕС и евентуално преструктуриране на тези субсидии може да доведе до шок в системата.
Той подчерта, че сериозен проблем за българската икономика е насочването на кредитите към отрасли, от които не които може да се очаква стабилна възвращаемост в дългосрочен план.
„Както фирмите, така и домакинствата подхождат много предпазливо при тегленето на кредити. В това отношение те са доста по-консервативни отколкото преди началото на кризата“, каза още доц. Сарийски.
По отношение на пазара на труда, проф. д-р Искра Белева заяви, че за съжаление тенденция към нарастване на заетостта засега, а и в близките няколко години не трябва да се очаква.
„Равнището на безработица у нас е 13%, което е по-високо от средноевропейското“, заяви проф. Белева. Тя уточни, че с очакван икономически растеж от 1,0 – 1,4% възможността за увеличаване на заетите е почти минимална. „От 24 години преход имаме само 8 години растеж в заетостта в периода 2000-2008 г.“, каза още проф. Белева.