Ненков: Има нужда от "затваряне на кранчетата" за източване на НЗОК

Средствата за здравеопазване не са достатъчни, но има нужда от "затваряне на кранчетата" за източване на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). Това казва в интервю за БТА здравният министър в служебния кабинет Мирослав Ненков.

Според него няма нужда от 15 здравни каси, тъй като те няма да помогнат да се харчат по-оптимално обществените средства. Има нужда обаче на Здравната каса или на друг орган да му бъде вменено задължението да контролира качеството и да може да налага тежки наказания на допусналите тежки нарушения, като не само ги глобява, смята министърът. Ненков напомни, че сега Изпълнителна агенция "Медицински одит" контролира качеството, но по сигнали.

„Няма логика Здравната каса да плаща всичко, но да не може да контролира как се харчи ресурсът. И на Запад се източват касите, но там е по-трудно, а и последствията са по-тежки“, коментира той.

Начините за икономия на публични средства според него са даването на възможност да се правят единни поръчки за скъпите медикаменти и изделия, да може да се изнесе от Здравната каса това, което е функция на държавата - тежките болести, редките болести и други скъпоструващи дейности.

По думите на Ненков „Здравната каса е гражданска отговорност“. Той поясни, че НЗОК трябва да осигури един минимален пакет за здравноосигурените. Това ще позволи на всеки, който си плаща вноските, да знае, че ще получи една минимална база медицинска помощ. „Ако иска по-голяма, тогава всеки има свободата да си доплати в брой или да си направи допълнителна здравна застраховка. Когато фондовете започнат да плащат, те сами ще въведат по-сериозен контрол върху харчовете“, каза още здравният министър.

Той подчерта, че здравно неосигурените, които са над един милион, са проблем на държавата. Според Ненков е важно да се определи профилът на тези хора - колко от тях не искат да плащат здравните си осигуровки и колко не могат.

„Много е лесно да се направи техният профил - ако отидеш да си купиш кола, значи можеш да си платиш и здравните осигуровки. Наистина има и хора, които не могат да си плащат осигуровките. Не е много редно да "влизаш" в системата, плащайки осигуровки три години назад. Това не е солидарно с останалите, които цял живот си плащат редовно осигуровките“, посочи министърът.

На въпрос с какви мерки може да се задържат лекарите на работа в България Ненков посочи, че най-важна е перспективата за развитие. „У нас немалка част от болниците се управляват така, че младите лекари много малко могат да се развиват, особено пък да правят наука. Можеш да специализираш, но не е много сигурно, че ще станеш добър лекар. В западните страни се осигуряват възможности да се квалифицираш“, заяви Мирослав Ненков.

Възнагражденията на младите лекари не би трябвало да са същите като тези в Европа, но ако взимат добра заплата, няма да заминават, допълни той. Има някои специалности в България, в които младите лекари буквално робуват. Добра заплата за млад лекар в България би била 3-4 хиляди лева, конкретизира министърът.

За развитие на спешната помощ Ненков каза, че според него екипът в линейките не трябва да лекува, защото не е лечебен, а спешен екип. По думите му на Запад рядко в линейките има лекари, а има парамедици, които не взимат решение за терапията на пациента, а го карат в болница. Парамедиците могат да правят примерно 10 спешни и животоспасяващи манипулации и закарват пациента в болница. Сега процентът на екстремно спешните пациенти е много малък, каза той. И посочи, че се обмисля какво трябва да бъде обучението на парамедика, за да отговаря на държавните изисквания.

Задържането на работещите в областта на спешната помощ трябва да бъде или с пари, или с възможности за кариерно развитие, каза още министърът. И каза, че има идея парамедиците да преминат специализирано обучение за общуване с пациенти. Това не се учи никъде в България. Ще се опитам нещо подобно да започна в моя мандат, каза Ненков.