След парламентарните избори на 5 октомври в Народното събрание може да има рекорден брой партии – 8. Това показва най-новото проучване на Института за модерна политика. То е правено между 22 и 27 септември, като източникът на финансиране на проучването е самият Институт, и е базирано на настроенията на заявилите, че ще гласуват.
Според данните, ако изборите са днес, в парламента ще влязат ГЕРБ, БСП, ДПС, ББЦ, Реформаторският блок, АБВ, Патриотичният фронт и „Атака“.
Най-много партии след падането на комунизма досега имаше в 40-ото Народно събрание – 7. Това беше управлението на тройната коалиция, когато депутати имаха Коалиция за България, НДСВ, ДПС, ОДС, ДСБ, „Атака“ и БНС. Миналият парламент беше едно от събранията с най-малко партии – четири: ГЕРБ, БСП, ДПС и „Атака“.
Според прогнозите на Института за модерна политика ГЕРБ продължава да стои начело, като разликата между партията на Борисов и БСП продължава да расте и вече е около 14%. Резултатите показват, че ако изборите са днес, за ГЕРБ биха гласували 35%, а за БСП-лява България – 21,2%. Социолозите прогнозират, че разликата може да нарасне до изборите заради колебаещите се, които още не са решили за кого да гласуват. Така подкрепата за ГЕРБ може да стигне до 40%, а за БСП едва до 23%, показват изчисленията на Института.
За ДПС декларират, че ще гласуват 12,7 % от избирателите. Според социолозите обаче е вероятно подкрепата и за партията на Местан да се окаже по-голяма от това. Причината е, че социологическите проучвания не отчитат вота от чужбина и ромските нагласи, които формират до голяма степен резултата на ДПС.
Проучването на Института за модерна политика показва, че ако настроенията на избирателите се запазят до изборите, в парламента най-вероятно ще има 7 или 8 партии.
Към момента на проучването „България без цензура“ получава подкрепата на 5,8% от заявилите, че ще гласуват, а Реформаторският блок - 5,6%. АБВ успява да привлече гласовете на 5,4 %. Това са главно избиратели с левоцентристка ориентация и колебаещи, които търсят алтернатива на десните партии.
Социолозите отбелязват, че отписаната за прескачане на бариерата „Атака“ бележи нарастване на влиянието си и преди последната решаваща седмица на кампанията получава подкрепата на 5% от заявилите, че ще гласуват. В този порядък е и подкрепата за коалицията Патриотичен фронт – 5%.
Според анализаторите патриотичните формации успяват да мобилизират подкрепа в резултат от изострящата се социално-икономическа обстановка, свързана с цените на тока, както и от активизирането на ислямистите в международен план и др.
Институтът е премерил и нагласите за използване на преференциите, с които за първи път ще гласуваме на тези избори. Най-сериозна готовност да пренареждат листите има сред избирателите на Реформаторския блок – 61 %, в АБВ – 53 % и БСП лява България – 50%.
Най-апатични към преференциалното гласуване са в ДПС. Едва 18% от тях биха използвали преференцията. В ГЕРБ процентът е 39, а в „Атака“ - 35%.
Оценката за работата на служебното правителство остава ниска, сочи проучването. Според него 18% имат отрицателна оценка за кабинета, а 24% - по-скоро отрицателна. 9 на сто имат положителна оценка, а 20 на сто – по-скоро положителна.