Създаването на министерство на туризма е абсолютно необходима стъпка, за да се започне решаването на натрупаните проблеми в сектора и за да координира и контролира приоритетите. Около това се обединиха туристическата индустрия, експертите и политици по време на обществена дискусия „Туризмът – национални цели и приоритети“. Политиците и браншът постигнаха консенсус по необходимостта от институционализиране на този важен за икономиката отрасъл.
Създаване на отделно министерство на туризма, превръщане на България в целогодишна туристическа дестинация, посока към предлагане на специализиран туризъм, публично-частно партньорство за туристическите атракции държавна собственост и таргетиране на националната собственост. Това бяха подложените на дискусии шест основни приоритета, от които се очаква да възродят бранша.
Според Красимир Станев, директор на „Албена холдинг“, туризмът като цяло има нужда от нов начин на управление, от създаване на ефективна стратегия за отрасъла, която да посочи хоризонт поне до 2020 година и да бъде одобрена с консенсус от бранша и политиците.
„Новото управление трябва да има правата да координира решаването на проблемите и да ги разрешава в частност в сътрудничество с бизнеса“, смята Станев. Той изтъкна и нуждата от повече достъпност на България като туристическа дестинация. По думите му в момента страната е негостоприемна към нискобюджетните авиокомпании, които вече са направили „революция в пътуванията по света“.
Туризмът и строителството заедно осигуряват 22% от брутния вътрешен продукт на страната, а туризъм без инфраструктура няма, изтъкна президентът на „Главболгарстрой“ Симеон Пешов.
Пречиствателните станции, довеждащите пътища до туристическите обекти, а не само магистралите, следва да станат приоритет на новото министерство, добави той. Според него първата работа на новия парламент е да поправи Закона за публично-частните партньорства и за концесиите, което по думите му ще осигури повече инвестиции и повече туристи. Пешов предложи още паметници на културата да могат да се отдават на концесия и да се даде възможност за изграждането на къщи за гости в непосредствена близост до културно-историческите забележителности.
За Стефан Шарлопов, председател на Българската СПА асоциация, също е време туризмът да бъде институционализиран. Само отделно министерство може да реализира старата идея за превръщането на България в дестинация на четири сезона, каза той. По думите му министерството също така трябва да предложи начини държавата, общините и бизнесът да си сътрудничат в определянето на основните ни туристически продукти и това как да се популяризират. „Министерството ще бъде инструментът в туристическата индустрия, който ще доведе до реални резултати“, каза още той.
Подобна теза застъпи и Петя Славова, председател на Надзорния съвет на „Феста холдинг“. Според нея културно-историческият и здравният туризъм трябва да станат брандовете, които да ни представят пред света. Министерството ще навакса с изостаналите проблеми, ще реши кадровия проблем в туризма, ще сътрудничи с други ведомства с отношение към тази индустрия, смята още тя.
Политиците
Според Румен Гечев от БСП-Лява България проблемът пред бранша е, че все още няма консенсус за устойчив туризъм. Според него страната не трябва да се стреми към привличане на много туристи, а към по-малко, но с по-висок приход от тях. „Трябва да заложим на по-висока доходност от един турист, отколкото повече туристи с ниска доходност", заяви той.
Същевременно Гечев се въздържа да даде мнение за нуждата от министерство за сектора, но уточни, че не е проблем създаването му при наличие на ясни приоритети за сектора. Той подчерта, че до момента България няма система от национални приоритети и настоя за създаването на устойчив туризъм.
ГЕРБ би подкрепила отделно министерство, защото то ще подобри координацията, ще работи за довеждащата инфраструктура, ще излезе с конкретни предложения какво точно да се промени в закона за публично-частното партньорство, заяви Владислав Горанов от ГЕРБ. Той бе категоричен, че страната трябва да възстанови доверието на Европа и не изключи възможността след структурирането на бъдещото правителство да има законови промени в Закона за публично-частното партньорство. Петър Чобанов от ДПС посочи, че партията няма нищо против отделянето на туризма в стамостоятелно ведомство, но при условие, че неговите функции са съдържателни и ясно дефинирани. Според Чобанов има нужда да се изчисти идеята какъв продукт предлага България, как се предлага той на пазара и как достига до крайния потребител. Той даде за пример рекламата, като според него следва да се набележат основните приоритети и държавата и бизнесът да рекламират една цел чрез разнообразни платформи.
Институцията е необходима, защото туризмът е двигател на икономиката ни, заяви Поли Карастоянова от Патриотичния фронт. По нейни думи това е индустрия, която не трябва да е зависима от политическата конюнктура, а да следва поне десетгодишен бизнес план, който да бъде финансиран и с повече от 1% от годишните приходи от туризъм. Тя обяви нуждата от консолидация на бизнеса в туризма и поеме от бизнеса на някои от функциите на държавата.
Подобни позиции изразиха и представителите на Реформаторския блок, АБВ и Коалиция Десните.
Експертите в бранша
Всички експерти от туристическия бранш заявиха категорично единодушие за нуждата от създаването на самостоятелно министерство на туризма.
Директорът на Националния исторически музей Божидар Димитров изтъкна необходимостта бъдещото министерство да работи за популяризиране на културно-историческия туризъм, с което ще се преодолее лятно-зимния характер на туризма в момента. За нуждата от инвестиции в паметниците на културата също трябва да се работи, заяви той.
Нели Сандалска от асоциацията на туристическите агенции се обяви за провеждането на сериозни законодатеални промени, които да предоставят нови условия на бизнеса, а той от своя страна на превърне туризмът ни в целогодишен.
Когато се избира кои културни и исторически ценности да се финансират, следва да се вземат предвид четири фактора – историческа значимост, популярност, достъпност и значение за съответния регион, заяви от своя страна археологът Николай Овчаров. Бъдещото министерство трябва да носи отговорност за управлението на туристическите атракции и решенията в индустрията, изтъкна Байко Байков от асоциацията на туроператорите и туристическите агенти. Байков предостави данни от министерство на икономиката, които показват, че в момента националната реклама е изоставена. Според тези данни от началото на годината до края на юли за реклама на България зад граница са похарчени 49 хиляди лева, за интернет реклама – не са похарчени пари, за външна реклама са инвестирани 19 хиляди лева, а за вътрешна реклама в рамките на страната – едва 4 000 лева.
Бившият заместник-министър с ресор туризъм Иво Маринов посочи важността на законодателните промени в закона за обществените поръчки и този за публично-частното партньорство. Според него страната трябва да работи за привличане на нискотарифни авиокомпании към нашите летища и за рекламиране чрез чужди туроператори.
Управленската криза, в която се намира отрасълът, е причина за необходимостта от създаването на министерството на туризма, заяви от своя страна Румен Драганов, директор на Института по анализи и оценки в туризма. По думите му по този начин държавата ще поеме отговорността си за управлението на туристическите атракции публична, държавна и общинска собственост, ще обърне внимание на туристическите райони и техните проблеми в частност и ще помогне за гарантиране на сигурността в туризма.
21:20 | 13.09.22 г.