В секторите, в които не е договорен нов размер на минималния осигурителен доход, нарастването ще е с 4,2 на сто - толкова е средният ръст за секторите с постигната договорка. Това става ясно от интервю на социалния министър Йордан Христосков за БНР.
Работодатели и синдикати са договорили минимални осигурителни прагове за 2015-та година в малко над половината от икономическите дейности, в които са заети 19% от работещите. Постигнатият среден ръст е 4,2 на сто, каза министърът. По думите му ще се наложи същият процент и в дейностите, където няма споразумение.
„Дадохме достатъчно време, те можеха да договорят и по-нисък процент от тези 4,2 на сто, каквито случаи има, важното е да се спази принципът на споразумението“, коментира той.
Христосков уточни, че финансовият ефект от вече договореното е 36,2 млн. лева допълнително във фондовете на общественото осигуряване. А ако се възприеме административно договореният процент от 4,2 на сто нарастване, тогава ефектът ще бъде 49 млн. лева.
„Практиката е показала, че нито намалява заетостта от увеличението на минималните осигурителни прагове и минималната работна заплата, нито нараства безработицата. Ако всички тези пресмятания се сбъдваха, сега безработицата трябваше да бъде 50 на сто“, посочва социалният министър.
В петък, 19 септември, изтече крайният срок за договаряне на минималните осигурителни доходи (МОД), а половината от икономическите дейности останаха без подписани споразумения. Към момента има договорени споразумения в 41 от 85 икономически дейности, съобщиха тогава от Министерството на труда и социалната политика.
Още в стъпването си в длъжност вицепремиерът Йордан Христосков съобщи, че ще има административно увеличение на МОД в браншовете без споразумение между работодатели и синдикати.
Христосков отхвърли опасенията, че през 2015-та година няма да има индексация на пенсиите заради дефлацията през тази година.
„Фактите са следните - до края на годината ние очакваме дефлация около един процент, докато очакваното увеличение на средноосигурителния доход за тази година ще бъде около 4,8 на сто. Така че ако се приложи швейцарското правило за бюджета за следващата година, то в никакъв случай няма да има намаление на пенсиите догодина, нито пък нулево нарастване, тоест да бъдат замразени на същото ниво“, заяви Христосков.
„Тези разчети показват, че при прилагане на швейцарското правило в проектобюджета на Държавното обществено осигуряване за следващата година ще бъде заложено увеличение на пенсиите“, обобщи вицепремиерът.
В момента заетите в първа категория труд се пенсионират с 13 години по-рано от тези в трета, каза още той по повод информациите, че възрастта за пенсиониране на миньорите щяла да се увеличи с 8.5 години от следващата година. „Социалната справедливост изисква тази разлика да бъде намалена, като се съобрази с очакваната продължителност на живота и подобряването на условията на труд“, добави министърът.
„До 2011 г. възрастта за пенсиониране на работниците от първа и втора категория труд не се е увеличавала. През това време пенсионната възраст за трета категория труд при жените нарасна с 5 години и 8 месеца, а при мъжете - с 3 години и 8 месеца. Тази разлика между различните категории труд трябва да се намали, но постепенно в дълъг хоризонт от време - до 2028-2030 г.”, каза Христосков.
13:38 | 14.09.22 г.