Ако изборите бяха днес, ГЕРБ щеше да спечели 34,3% от потенциалните гласуващи, БСП - 23,7%, ДПС - 10,1%. Това сочат данните от социологическо проучване на АФИС, проведено между 9 и 14 септември и финансирано от агенцията.
5,5% от анкетираните декларират, че биха подкрепили Патриотичния фронт, толкова заявяват подкрепа за Реформаторския блок. АБВ печели симпатиите на 5,3% от потенциалните избиратели, ББЦ - на 5%, „Атака“ - на 3,9%. За други партии ще гласуват 6,8 на сто от анкетираните.
Според социолозите от АФИС само теоретично е възможно всичките осем партии, които минават 4-процентовата бариера в проучването, реално да влязат в парламента.
Слабо вероятно е и в следващото Народно събрание да бъдат само абсолютно сигурните три партии.
Най-възможният вариант е бъдещият парламент да се състои от 5 или 6 фракции, което не обещава желаната стабилност на мнозинството и респективно на правителството, коментират от агенцията.
Според изчисленията на социолозите, ако в парламента влязат само ГЕРБ, БСП и ДПС, Бойко Борисов ще има 121 депутати, БСП - 83, ДПС - 36.
При четири партии ГЕРБ печели 112 места, БСП - 77, ДПС - 33, Патриотичният фронт - 18.
При пет партии ГЕРБ взема 104 мандата, БСП - 72, ДПС - 31, Патриотичният фронт - 17, Реформаторският блок също 17.
Ако влязат 6 партии, тогава ГЕРБ ще има 98 народни представители, БСП - 67, ДПС - 29, Патриотичният фронт и Реформаторският блок по 16, АБВ - 15.
В случай че седем политически сили намерят място в парламента, ГЕРБ ще има 92 депутати, БСП - 64, ДПС - 27, ПФ и РБ по 15, АБВ - 14, ББЦ - 13.
Ако партиите са осем, тогава ГЕРБ ще има 88 места, БСП - 61, ДПС - 26, ПФ, РБ и АБВ - по 14, ББЦ - 13 и „Атака“ - 10.
Според АФИС е сигурно, че не може да има еднопартийно парламентарно мнозинство. Очаквано или не, горещата фаза на кампанията предизвиква отлив на избиратели, вместо обратното.
Общата апатия, скандалите, повтарящите се политически сюжети, както и природните бедствия снижават декларираната готовност за участие в изборите на 5 октомври, отчита проучването.
Докато през миналия месец очакванията бяха за около 50 - 55% избирателна активност, което е около 3,5 - 3,6 млн. души, в средата на септември тази прогноза търпи съществена корекция до нива 45 - 50% активност или 3 - 3,2 млн. души.
Обикновено се смята, че ниската избирателна активност облагодетелства големите партии. В случая има обратна тенденция, тъй като по-широките и по-богатите периферии на големите партии се свиват, докато малките партии остават на подкрепата на твърдите си ядра, които могат да се окажат достатъчни за крайния успех.
Това е причината малки партии с по-твърди ядра, като Патриотичния фронт, АБВ и "Атака", да стоят на терена по-стабилно в сравнение с партии, като Реформаторския блок и България без цензура, които биха имали сравнително по-големи шансове при средна или висока избирателна активност, коментират социолозите.
Възможно е изненади да дойдат по линия на така наречения „скрит електорат” - избиратели, които ще гласуват и ще гласуват точно за определени партии, но в анкетна ситуация предпочитат да не съобщават за това свое намерение или да се регистрират в категорията на колебаещите се. Това е най-вече в полза на една партия - ДПС и неговият резултат със сигурност ще е по-висок, анализират социолозите от АФИС.
Данните от изследването свидетелстват за активна динамика на електоралните нагласи, независимо от близостта на изборната дата.
Регистрира се сравнително висок дял на колебаещите се избиратели в различни посоки - дали изобщо да гласуват, или да изберат една или друга партия.
01:11 | 14.09.22 г.