В България има 535 потенциално застрашени от наводнения участъци, по данни на басейновите дирекции. Това се казва в анализ за влиянието на ПРСР върху околната среда, публикуван от агроминистерството.
Около половината застрашени от наводнения участъци са разположени на територията на басейнова дирекция Черноморски район. Там рисковете идват както от реките, така и от морето. Следва Басейнова дирекция Дунавски район, след това е Източнобеломорският район, а с най-малък брой застрашени участъци е и най-малката по територия Басейнова дирекция - Западнобеломорски район.
В документа се посочва, че част от съществуващите хидромелиоративни съоръжения са в лошо състояние. Има много микроязовири, които са заблатени и не могат да се използват за напояване и риболов. Други са превърнати в рибарници и дадени под аренда, но не навсякъде тази промяна е направена според инженерно-техническите изисквания. При високи води са възможни аварии, пишат експертите.
Те отчитат и как глобалното затопляне влияе върху водите. Увеличава се честотата на екстремните метеорологични и климатични явления – например има значително увеличение на средния брой дни с денонощни суми на валежите над 100 мм – с около 30% за периода 1991-2007 г. спрямо базисния период (1961-1990 г.). Повече са регистрираните проливни валежи и градушки.
И четирите басейнови дирекции са направили списъци на опасните участъци и карти, които показват къде са те. За някои места рискът е нисък, за други среден, а за трети - висок. От публикуваните документи става ясно, че част от пороите са били предвидими, а други не са били очаквани.
Сред рисковите райони е Мизия, която още се възстановява от потопа в началото на август. Градът попада в рисковите райони, посочени от дирекция Дунавски район, заради река Огоста и притока й река Скът.
За варненския квартал „Аспарухово“ експертите са предполагали, че може да бъде наводнен от Варненското езеро, като според тях не е имало риск за хората.
15:12 | 13.09.22 г.