В преработения вариант на проекта на "Визия 2020: България в НАТО и в европейската отбрана" отпадна констатацията, че България е в информационна война с Русия. Това става ясно от публикувания на сайта на правителството ревизиран документ, който беше одобрен от Съвета по сигурността вчера.
С документа министърът на отбраната Велизар Шаламанов и президентът Росен Плевнелиев възнамеряват да отидат на срещата на върха в Уелс.
България се оказва в една от зоните с най-голяма концентрация на рискове и заплахи в Евроатлантическата общност. Източник на значителни рискове за националната сигурност на Република България остава нестабилността на региони, намиращи се в близост до границите на страната ни, пише в преработения вариант.
Въпреки че текстът е смекчен, в новия вариант е посочено, че незаконното анексиране на Крим от Русия и конфликтът в Източна Украйна са се превърнали в най-сериозната заплаха за мира и сигурността в Европа след Втората световна война. Според експертите, изготвили документа, те са довели до сериозна промяна в съотношението на силите в Черноморския регион и това негативно развитие има непосредствено отношение към сигурността на България.
Засилените инвестиции в конвенционални военни способности в посочения регион и „хибридният модел“ на водене на война провокират необходимостта от адекватни инвестиции в отбраната на България, пише в документа.
"Хибридна война" във връзка с Русия присъстваше и в първоначалния вариант на визията. „Хибридната война“ съчетава прилагане на конвенционални методи с похвати от партизанска война, прикрито подпомагане на сепаратистки групировки, кибератаки и пропаганда, икономически натиск и действия", пишат авторите на документа.
Според визията допълнителни рискове произтичат от активиране на съществуващите в близост до нашите граници „замразени” конфликти.
Влизането в спирала от санкции се отразява пряко на икономическите интереси на страната ни. Същевременно България е изключително зависима от един доставчик на енергийни ресурси. В този смисъл е ключова необходимостта от диверсификация на енергийните източници за България и засилено сътрудничество в ЕС за намаляване на негативните икономически последици от кризата на изток от нас, е посочено в документа.
Отбелязано е също, че динамично протичащите в Близкия Изток и Северна Африка кризисни процеси са дестабилизиращи както в регионален, така и в по-широк план и сериозно засягат сигурността и интересите на България.
Конфликтите в Сирия, Ирак (с участие в тях на свързани с „Ал Кайда“ и други радикални групи като „Ислямска държава“, Фронта „ал-Нусра“ и др.), в Палестинските територии и Либия, политическата и по линия на сигурността нестабилност в Египет (особено в Синайския полуостров) и Ливан са източник на потенциални и реални рискове и заплахи за България и другите страни-членки на НАТО и ЕС.
Постоянно нарастващият брой и сложност на кибератаките, тяхната комплексна същност и висок разрушителен потенциал налагат необходимостта от нови подходи и формати на вътрешноинституционална координация и международно сътрудничество за постигане на много по-висока степен на оперативност, съвместимост и взаимодействие в предвиждането и успешното справяне с тази нова заплаха.
За да бъде постигната тази цел, е необходимо още през 2015 г. разходите за отбрана да достигнат посочените в документа, приет от НС, 1,5% от БВП, като след това се увеличават всяка година с 0,1% от БВП, така че през 2020 г. да достигнат 2% от БВП, пише още в документа.
01:37 | 14.09.22 г.