Кристалина Георгиева ще получи силен икономически ресор и сериозна позиция в следващата Европейска комисия, обяви президентът Росен Плевнелиев след заседанието на Европейския съвет, цитиран в прессъобщение на ведомството.
"Мога категорично да заявя, че г-жа Кристалина Георгиева ще получи много силен пост в новата ЕК, силен икономически ресор и много високо стояща и сериозна позиция в ЕК", е посочил държавният глава.
"Не бих искал сега да посочвам конкретика, но мога категорично да заявя, че България ще има силен икономически ресор и много висока и сериозна позиция в Европейската комисия“, заяви президентът относно представителството на страната ни в следващия състав на ЕК.
Европейските лидери избраха за председател на Европейския съвет полския премиер Доналд Туск, а за върховен представител за външната политика - италианския министър на външните работи Федерика Могерини. Георгиева беше основен претендент за поста, зает от Могерини.
От думите на президента стана ясно, че най-вероятно Кристалина Георгиева ще е един от заместник-председателите в следващата комисия и че ресорът ѝ вече е договорен, информира националното радио. Президентът отказа да даде подробности и допълни, че консултациите за състава на новата Еврокомисия ще продължат до 7 септември.
Президентът посочи, че в последните няколко дни е водил интензивни разговори, включително и с германския канцлер Ангела Меркел, с председателя на Европейския съвет Херман ван Ромпой и други, за да се създадат възможности българската кандидатура да получи дипломатическа и институционална подкрепа.
По отношение неизбирането на Кристалина Георгиева за висшия европейски дипломатически пост, президентът каза: “Ние имахме безспорно най-добрата кандидатура. Няма държавен глава, няма министър-председател, който да не е стиснал моята ръка на този европейски съвет с поздравления за кандидатурата, която България посочи”, коментира Плевнелиев.
Според неофициална информация, цитирана от БНР, самата Георгиева би искала да работи в ресора околна среда и да преговаря с държавите членки и международните партньори по целите за опазването на ресурсите. Според Плевнелиев европейските лидери са постигнали пълен консенсус относно предложението полският премиер Доналд Туск да бъде следващият председател на Европейския съвет. По думите на държавния ни глава този избор е много сериозна заявка и решителен сигнал, че специално по отношение на Украинската криза и Русия, Европейският съюз ще има много ясна и принципна политика. „Източна Европа пое инициативата и вкара свежа кръв в нашия ЕС“, коментира още президентът Плевнелиев.
Държавният глава посочи, че широко съгласие сред европейските лидери е имало и по отношение на номинацията на Федерика Могерини да поеме поста на Върховен представител на ЕС по външните работи и политиката за сигурност. Сред тримата претенденти за тази позиция беше и българският еврокомисар Кристалина Георгиева.
През изминалата вечер европейските лидери проведоха сериозни дебати и по отношение на другата водеща тема на извънредното заседание на Европейския съвет - за налагането на допълнителни санкции на Руската федерация.
„Надяваме се да не се стигне до нов етап на санкции. Очакваме Русия да работи за доверие и за деескалация на напрежението и тогава нови санкции няма да има. Но ако ситуацията продължава да се влошава, европейските лидери единодушно застават зад тезата, че ще продължим напред с ясните сигнали към Руската федерация, че повече това, което се прави, е недопустимо“, посочи Плевнелиев.
Същевременно той заяви, че лидерите на ЕС не желаят да прибягват до крайни действия за Украйна. „Няма да се изпраща оръжие, няма да се изпращат войски, но Европейският съюз, взимайки своите уроци от Втората световна война, е длъжен да покаже характер и да защити своите ценности", коментира държавният глава.
Президентът съобщи, че членките на ЕС ще координират през идната седмица внимателно действията си по отношение на самата конкретика относно нови санкции и до понеделник ще се излезе с предложения. След като те бъдат внимателно обсъдени, държавният глава не изключи възможността те да влязат в сила в рамките на 10 дни.
По време на извънредното заседание на Европейския съвет за първи път вчера европейските лидери са провели дебат относно терористичната организация "Ислямска държава“, съобщи още Плевнелиев. „Ще посочим тази организация като основен източник на нестабилност и сериозна заплаха за мира в региона и в Европа", обобщи темата Росен Плевнелиев.
Европейските лидери са обсъдили и последните икономически данни, които показват, че за Европа предстои нелек икономически период и през следващите месеци се очакват важни решения по отношение на икономическия растеж, безработицата, както и кризите в различни райони в света, съобщи президентът.
В отговор на въпрос държавният глава посочи, че на 31 август изтича срокът, в който трябва да се предостави на ЕК плана за преструктуриране по отношение на разрешението за предоставянето на държавна помощ за български банки. През изминалата седмица в България е проведена среща по тази тема с представители на ЕК. "ЕК получи всички данни, отнесе се много позитивно към предложения план за преструктуриране и за предоставяне на държавна помощ. Очакваме много бързо той да бъде одобрен“, коментира Плевнелиев.
По повод предстоящата Среща на върха на НАТО, която ще се проведе в началото на септември в Уелс, държавният глава посочи, че България ще поеме ангажимент през 2015 г. да повиши дела на финансиране на армията от 1,33% на 1,5% от БВП. След това плавно, спрямо възможностите, до 2020 г. да достигне до 2% от БВП. Очаква се и другите държави членки на НАТО да поемат такъв ангажимент.
"Трябва да си даваме сметка, че не е коректно да режем военния бюджет и да очакваме някой друг да дойде да ни пази, когато стане трудно или критично. България също трябва да допринесе за стабилност и за сигурност чрез своите умения и възможности и да инвестира в тях", коментира още Плевнелиев.
13:03 | 13.09.22 г.